Още докато детето ви е било малко, сте наблюдавали как то се изнервя, когато вие сте напрегнати. Синът или дъщеря ви сякаш отразява настроението ви
Въпросното „отразяване“ е лесно обясним механизъм на ниво инстинкти.Работи по същия начин и при животните в дивата природа: като малкото види, че майка му е нащрек и гледа, притихнала, в една посока, то разбира, че от тази посока дебне опасност. Естествено, уплахата сковава и него.
Макар че синът или дъщеря ви вече е тийн, страхът на родителя продължава да действа като сигнал за опасност. Това взаимодействие между родители и деца може да окаже както позитивно влияние, предпазвайки от реална опасност, така и негативно, внушавайки излишен стрес. Или предизвиквайки бунт – „Омръзна ми от твоите предупреждения, ще ти докажа, че няма нищо страшно, като рискувам“.
Нормално е майката и бащата постоянно да мислят за детето си, но не е нормално да се тревожат за всичко
Особено да не правят разлика между грижата и притеснението. Всъщност това са две коренно противоположни понятия.
На тийна му предстои изпит. Вашата грижа е той да има всички условия за добра подготовка и цялата ви морална подкрепа. Тази морална подкрепа включва и уверението, че ще го обичате дори да се провали. Тя задължително излъчва окуражителното „Ама, разбира се, че ще се справиш!“ Няма как да изречете тези думи, като от вас струи сковаващо притеснение, и тийнът да ви повярва. Родителството понякога е театър – добре изиграно безгрижие, което предава сигнал, разчитан инстинктивно от детето: „О, щом нашите са спокойни, значи наистина не е толкова страшно и ще се справя!“
Leave a reply