6 капана на доброто възпитание

Всяко възпитание изисква търпение. Но, освен това е нужно да знаем как да избягваме капаните, в които можем да попаднем

Това са шeст капана на доброто възпитание, които е добре да знаете, за успеете да ги избягвате.

1. Не поправяте накърнените взаимоотношения, проявявате безкомпромисност. Ако си изпуснете нервите, извинете се и бързо възстановете нарушения мир. Понякога се налага и ласкаво да помогнете на сина или дъщеря си да се успокои, пък после да реагирате на нежеланото поведение и да възпитавате. Мотото „Никога компромиси“ също е пресилено. Важно е да следите за спазването на правилата, иначе ще загубите авторитета си. Това обаче не значи да не проявите гъвкавост и да не предлагате втори шанс: „Не ми харесва как постъпи, но ще ти дам възможност да се поправиш“.

2. Водите борба за надмощие. Когато детето се почувства притиснато, инстинктивно отвръща на натиска. Примерно, настоявате да си прибере играчките, а то инатливо отказва. Дайте вид, че правите ново предложение: „Искаш ли първо да си изпиеш вечерното мляко, а после да прибереш играчките?“ Може да преговаряте: „Нека помислим как и двамата да останем доволни „. Тези подходи не са признак на слабост, а онази стратегия, която в бизнеса се нарича “ Печелиш -печеля“.

3. Допускате най-лошото, без да сте му дали думата

Когато ситуацията не е кристално ясна, трябва да позволите на детето да обясни поведението си. Изслушайте го защо е нарушило правилата. Естествено, не бива да се оставяте да ви подвежда. След това решете как да постъпите.

4. Пренебрегвате неговите преживявания. Да речем, че синът ви се е сбил в училище, защото някой го е обидил. Това сте го забранили. Но първо вникнете в чувствата му и после налагайте дисциплина.

5. Мислите за чуждото мнение. Неприемливото поведение винаги е достатъчно неприятно, но когато е публично – още повече. Родителят смята, че другите хора си мислят „Този не се справя с възпитанието“. Не, че чуждото мнение няма значение, но не то ви е проблемът. С проблема се заемете, без да сте твърде загрижени как ви възприемат околните. Това на първо място значи да не засрамвате детето със забележки на всеослушание, когато се наложи да въвеждате дисциплина на публично място. Ако му се карате пред зрители, отклонявате вниманието му от урока, който желаете да му предадете. Останете насаме или му говорете тихо, щом се налага да действате незабавно.

6. Имате твърде високи очаквания. Е, нали знаете -не е реалистично детето ви да се държи добре през цялото време и никога да не нарушава правилата. То е човек, не е робот.