Самонараняване и автоагресия: защо тийнейджърите правят това?

Има различни варианти на автоагресия, като при тийновете най-често се среща т.нар. стереотипно самонараняване, при което човек извършва монотонни движения многократно – удря се по главата, хапе си ръцете и т.н.

Има и повърхностно самонараняване, при което си драска кожата, вкарва си игли, не позволява на рани да зараснат.

Чрез тези наранявания тийнът може да се опитва да тушира емоционална болка, да снеме напрежение от себе си, да се освободи от чувството на гняв и безпомощност, да изпита еуфория, да даде сигнал на околните, че у него се случва нещо лошо.

Каквато и да е причината, родителите трябва да са нащрек през цялото време. Психолозите съветват, ако забележат някакви наранявания по тялото на сина или дъщеря си, да попипат съвсем спокойно от какво са. Най-вероятно тийнът ще излъже. Обичайните обяснения са, че котката го е одраскала, порязал се е, паднал е случайно и т.н. Колкото и да са неправдоподобни думите му, родителите не бива да го уличават в лъжа, а да дадат знак, че ако котката продължава да се държи така, са на линия да помогнат с всичко, от което той има нужда.

След като родителите забележат, че нараняването продължава, е добре да предизвикат разговор и отново със спокоен тон да обяснят, че не желаят да го съдят, а единствено да помогнат

Ако откаже да разговаря с вас, помолете за съдействие близък на семейството или негов приятел/ ка, препоръчват прихолозите. Междувременно се постарайте да подсилвате всячески самоувереността му. Подтиквайте го да излиза и да се забавлява. Ако е в депресия, това би трябвало да помогне.

Опитайте да го мотивирате да включи в ежедневието си неща, които му е приятно да прави, да спортува, да пробва някакви форми за разпускане – йога, медитация, туризъм и т.н.