Няма да я оставя, но и не знам как да постъпя
След толкова години, в които живеехме много добре, изведнъж в семейството ни се появи проблем, за какъвто никога не бих и допуснал, че може да ни се случи.
Животът ни досега не е бил цветя и рози, имали сме своите трудни моменти… Особено като млади в началото е имало наистина тежки периоди, особено във финансово отношение. Но винаги сме се разбирали, помагали сме си, не сме се карали и в края на краищата сме прeодолявали проблемите.
С годините настъпи известно стабилизиране в това отношение. Имаме две деца, и двете се развиват добре в училище, нямаме проблем, или поне не голям, с това да посрещаме нуждите си и да си позволяваме по някой и друг лукс в годината – като нова по-голяма покупка, пътуване в чужбина, такива неща…
Винаги съм имал притеснения обаче, защото знам колко са преходни нещата и как за много кратко време изведнъж може всичко да се преобърне. Не съм очаквал обаче, че ще стане по този начин.
От известно време жена ми започна да се държи все по-странно. Честно казано, първо си помислих, че е нещо свъзано с критическата възраст, но си беше рано. Стана раздразнителна, започна да вика по децата без причина, ставаше в три сутринта и обикаляше цялата къща до разсъмване… С времето нещата се задълбочаваха и когато най-после се наканихме да потърсим специалист, се оказа, че има шизофрения, която при това прогресира. Тя е по-уплашена и от мен и е готова да направи всичко, за да се оправи, до дали това изобщо ще се случи…
З.С., Бургас
Leave a reply