Защо се изчервяваме, когато сме в неудобна ситуация?

Мозъкът е сложен орган, чието функциониране все още не е напълно разгадано

Съвременната визуална техника в медицината все пак открехва много от доскоро заключените врати. Вече знаем повече за това как мозъкът ръководи емоциите и заповядва на тялото да реагира по определен начин в различни ситуации.

Учените откриха, че мозъчните връзки се осъществяват понякога през необичайни „трасета“ и предизвикват неочаквани отговори от страна на организма – някои несъществени усещания нарастват неимоверно и се изтръгват от контрола и волята на човека.

ЗАРАЗИТЕЛНИ ПРОЗЯВКИ – реакция на „огледалните“ неврони

изчервяваме

Защо се изчервяваме?

Този неволен миметизъм е обект на многобройни проучвания. В едно от тях, направено през август 2017 г., учени от Нотингамския университет изразяват хипотезата, че реакцията се дължи на дейността на „огледалните“ неврони. Задачата на тези малки сиви клетки е специфична – да отгатват намеренията на другите и да ни карат да правим като тях. Става дума за „социален сигнал“, насърчаващ към емпатия и укрепване на връзките между хората. При маймуните и змиите се забелязва същият механизъм. В този смисъл прозявката може да се тълкува като съобщение, отправено към околните, което гласи: „Време е за почивка! Ако сте на същото мнение, правете като мен – прозявайте се!“

ЗАЩО СЕ СМЕЕМ, КОГАТО НЕ ТРЯБВА?

Смехът е свързан с мозъчните механизми. Зоната, която отговоря за логиката, оценява смешното по интелектуален път – индивидуална преценка, с която се обяснява защо не се смеем на едни и същи неща. Зоната, която ръководи емоциите, прави така, че не се смеем на погребения и при лоши новини. При някои обстоятелства обаче едната зона взима връх над другата и се стига до парадоксални реакции. А колкото повече се опитваме да спрем напиращия смях, толкова по-неконтролируем става той.

ДPACKAHЕ С НОКТИ – тревожни звукови вълни

Звукът, който излиза изпод ноктите, драскащи по някаква плоскост, ни кара да настръхнем, челюстите ни се стягат. При това този звук не е нито толкова силен, нито пронизителен. Неприятният му ефект се разгадава с помощта на ядрено-магнитен резонанс. Благодарение на тази техника се забелязва как дразнещият звук активира амигдалата – малка област в мозъка, наричана още бадемовидно тяло, която играе важна роля за емоционалните изживявания. С други думи, стържещите нотки несъзнателно се възприемат от мозъка като тревожен знак. Подобен ефект има звукът от плъзгащ се тебешир по учебната дъска или търкането между парче полистирен и картон. Произведените звукови вълни са с честота между 2000 и 4000 херца – точно като писъците на макаците! Според американски изследователи подобни звуци са непоносими за човешкото ухо, защото предизвикват атавистична емоционална реакция спрямо опасност. Така се обяснява защо всички настръхваме, когато ги чуем.

КИХАНЕ СРЕЩУ СЛЪНЦЕТО – преплетени нервни импулси

20% от хората кихат спонтанно при рязко преминаване от тъмнина към ярка слънчева светлина – реакция, която е съпроводена от стесняване на зениците на очите и контрактиране на ирисите. Това е сигнал за мозъка, протичащ по основния лицев нерв, който се разклонява към носните кухини. Нервните фибри на окото и на носа не са свързани помежду си, но мозъкът интерпретира промяната в светлината като атака срещу носа. Отговорът идва незабавно под формата на кихане.

СТРЯСКАНЕ ПРИ ЗАСПИВАНЕ – рефлексна оцеляване

Тези мускулни спазми са кратки, банални и безопасни. Те се забелязват в началото на нощта при 70% от хората, най-вече в периоди на стрес, безпокойство и силна умора. Обратно на това, което често се смята, потръпванията на ръцете, краката или цялото тяло не са признак за сънуване, въпреки че човек има усещането за пропадане в пропаст. Някои специалисти смятат, че става дума за древен рефлекс за оцеляване, пише „Жуpнaл“. Когато сме изтощени, тялото има нужда да се възстанови. За да достигне до дълбокия сън, то трябва най-напред да премине през първия етап – бавния сън, по време на който се забавят дишането и сърдечният ритъм. Ако отпускането е прекалено рязко, мозъкът приема това за опасна ситуация и разтърсва тялото, за да го предпази.

ЗАЩО СЕ ИЗЧЕРВЯВАМЕ, КОГАТО СМЕ В НЕУДОБНА СИТУАЦИЯ?

Изчервяването поради неудобство или срам е емоционална реакция. Така наречената „автономна“ нервна система причинява разширяването на кръвоносните съдове на лицето. Този рефлекс позволявал на нашите далечни предци, които още не си служели с езика, да общуват помежду си и да споделят чувствата си. Това било и начин да се освободят от стреса, преди да побегнат от опасността или да нападнат врага.

ЗАЩО, КОГАТО СЕ ГЪДЕЛИЧКАМЕ САМИ, НЕ СЕ ПОЛУЧАВА СЪЩИЯТ ЕФЕКТ?

Най-чувствителни към гъдела са сводовете на ходилата, подмишниците и коремът. Всички тези зони при човека са уязвими и трябва да бъдат предпазени от външни опасности. Смехът, който се отключва, когато някой ни гъделичка, е дребен рефлекс за защита. Но ако се опитаме да направим същото сами, мозъкът „се досеща“, че няма нищо опасно, и не предизвиква никаква реакция.

vitamin_b17_complex_rak_bodilax_zapek_otslabvane_ured_za_srebarna_voda_D-r_Silver_
trenajorni_ochila_D-r_Vijan_dalekogledstvo_kasogledstvo_katarakta
lula_inhalator_astma_kihane_kashlica_himalayska_sol_magic_belt_kolan_bolka_kryst_grabhidro_helt_alkalna_voda_srebarna_vodainderma_psoriazis_kojni_problemi

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар