Вече сте чували, че през пубертета децата се променят толкова, че понякога родителите не могат да ги познаят
Но едва ли сте вярвали, че милото създание, което се гушеше във вас и търсеше ръката ви в киното, когато Немо загуби баща си, може да се отчужди от вас.
На всичкото отгоре това не се случва с другия родител. Вашият син или дъщеря продължава да е близък с него и да му споделя. Обхващат ви ревност, страх, тъга, гняв дори.
Има една мисъл, която не трябва да ви напуска през целия пубертет на детето ви: Нищо не е трайно в живота на тийнейджъра!
Днес му се носят черни дрехи, слуша му се готик метъл и вкъщи говори само с баща си. Утре ще иска да се облича в жълто райе, ще слуша джаз и ще има нужда отново да разговаря с вас. Повтаряйте си тази мисъл постоянно и се въоръжете с търпение.
Идеята е, че тийнът ще се „върне“ при вас само ако демонстрирате спокойствие и доверие във вашите взаимоотношения. Той имат особена нужда от хора, които изглеждат стабилни. Ако излъчвате тревожност, ако нахалствате с въпроси и го затрупвате с претенции, ако се тръшка-те, че говори повече с баща си отколкото с вас, само ще задълбочите неговото отчуждаване. Повтаряйте си мантрата, бъдете стабилни и разбиращи, не го наказвайте по никакъв начин. Понякога ще ви идва да му изкрещите: „Щом за теб съществува само баща ти, нека той да ти готви, той да те пере“, но това е погрешно, дребнаво и ще задълбочи проблема.
Leave a reply