Не сте от двойките, който се карат пред детето. Знаете, че това е стрес за него. Когато се наложи, си изяснявате отношенията на четири очи
Браво, постъпвате като отговорни родители!
Но я си помислите дали не изпускате уж безобидни иронии, критики, забележки. Те действат на детето точно толкова разтърсващо, колкото и откритият скандал. Вие вероятно си мислите, че то е малко и не разбира, обаче много грешите. Дори да сте виртуози на лицемерието и на упреците, произнесени с меден глас, детето усеща, че между мама и татко има напрежение.
„Ама много си наивен, пак са ти пробутали смачкани домати на пазара“, „Все теб те товарят с извънредна работа, твоят шеф за роб ли те мисли“, “ Е как пък не успя да откажеш на Пешо да му помагаш при преместването, ти да не си смотан“ и т.н. по принцип не са реплики, които умната жена казва на мъжа си. Само много глупавата обаче си позволява да ги изрече и пред
детето.
Дори да смятате, че упреците ви са добре прикрити, то ги чувства по тона ви
По-малката беда е, че утре ще му се стори съвсем в реда на нещата да попита „Тате, ти да не си смотан“. По-голямата е, че всъщност го карате да страда.
В ранна възраст детето се възприема като част и от двамата си родители, които за него са едно цяло, обясняват психолозите. Затова то насочва и към себе си всяко негативно изказване от единия по адрес на другия. Потиска се двойно, че и тройно. Обича баща си и не иска той да е смотаняк. Обича майка си и не иска тя да е недоволна отбащаму. Обичаи двамата, не иска те да са в напрегнати отношения. Големият му страх е, че цялото им може да се разпадне и да се наложи да избира между тях.
Още по-зле се чувства детето, ако усеща неразбирателства между мама и татко, които са свързани със самото него
Казвате „Ама много я глезиш“ на мъжа си, който не е устоял и е купил поредната кукла на 4-годишната ви дъщеря. Тя се чувства виновна, че мама прави забележка на тате. Скоро ще се научи да използва – ще врънка мекия тате за нещата, които мама отказва или забранява. Но сега съжалява, че е причина за лоши отношения между тях.
Децата възприемат думите съвсем буквално, затова много внимавайте и когато ги използвате уж умилително
Мъжът ви може би разбира, че с любов му казвате „Голямо си прасе“, като се върне мръсен вкъщи. На детето обаче е вероятно да му се стори, че обиждате баща му. В някакъв момент ще порасне достатъчно, за да схваща нюансите, но пък свикването с такъв език не е препоръчително.
Абсолютно забранено е родителите да се оплакват един от друг на детето. Какво ще постигнете, като мърморите „Баща ти пак закъснява. Не стига, че няма да ми помогне за вечерята, ами и трябва да седим гладни да го чакаме“. Може би ще разтоварите себе си, но ще напрегнете детето. Ако съчувства на вас, то сякаш се обявява срещу баща си. Коалиция ли формирате и против кого? Съвет ли очаквате как да се справите? Това си е ваш проблем. Решавайте си го, като любимият си дойде и синът или дъщеря ви си легне. При това много тихо.
Когато не успявате да контролирате отношенията си с партньора и изпускате упреци, нанасяте травма на собственото си дете, обясняват специалистите. Привидно то може да не реагира на случващото се в негово присъствие и да се преструва, че си играе съвсем спокойно, но бъдете сигурни, че попива думите ви. Даже тази завоалирана битка между родителите е по-опасна за психиката му. При открит скандал то ще се разплаче, ще извика „Престанете“, ще се затвори в стаята си. Родителите ще се усетят какво му причиняват. При подмолен конфликт детето страда мълчаливо и така стресът е още по-силен.
Преживяванията в детството оставят трайна следа върху светоусещането, общуването с околните и взетите решения през целия живот
Родителите трябва да внимават за всяка дума помежду си, ако искат синът или дъщеря им да няма трудности в изграждането на здрави отношения в по-късна възраст, предупреждават психолозите.
Leave a reply