Ажурните палачинки от красиви плетеници изглеждат висш пилотаж в кулинарията, но всеки може да се научи да ги прави и да ги обръща направо с тигана, без да цапа пода, стените и тавана
Характерното за фините тънички и шуплести палачинки са малките дупчици по повърхността им. Понякога тестото уж е правилно забъркано, но дупчици при пърженето не се появяват. Три са малките тайни в приготвянето на тестената смес, които правят палачинките хем тънки, хем шуплести и приятно топящи се в устата.
Богато на кислород тесто. Той образува малките мехурчета, които при пърженето се пукат и стават шупличките. Тестото може да се замеси с мляко и айрян, дори само с вода, важното е в него да добавите сода бикарбонат. Бъдете предпазливи с количеството, иначе вкусът й ще доминира. Може да я угасите в малка чашка с 1-2 ч.л. оцет. Порести палачинки стават и без сода – с газирана вода или бира. Предварителното пресяване на брашното и продължителното разбиване на сместа с тел също насищат продуктите с кислород.
2. Отпочинало тесто. Докато готовото тесто си почива, балончетата продължават да го правят по-шуплесто, образуват се все нови и нови мехурчета. Затова майсторите препоръчват да оставите готовата смес за палачинки да престои около час преди пържене.
3. Течна консистенция. Колкото по-тънък слой тесто сипете в тигана, толкова по-ажурни и нежни стават палачинките. Ясно е, че от гъсто тесто няма как да измайсторите тънка палачинка. Тя ще е плътна, също вкусна, но същинският майсторлък е в тънките палачинки. Така че сместа трябва да е с гъстотата на сметана и да се налива в тигана на тънък
слои.
Leave a reply