Ще имате повече успех в работата и ще си живеете по-щастливо, ако свикнете с мисълта, че от време на време шефът ви критикува, прави ви забележки, ядосва ви
Това го твърдят учените. Те обясняват, че тайната на душевното спокойствие е в приемането на отрицателните събития и емоции като неотменна част от всекидневието.
Изследователите са установили, че по метода на пробата и грешката с напредването на възрастта хората естествено стигат до този извод. Стават по-търпеливи, по-малко се гневят и по-кратко страдат, когато срещнат лошо отношение. Обикновено се казва, че са помъдрели.
Тези резултати за пореден път потвърждава проучване, в което са участвали 340 души на възраст от 21 до 73 години. Всички трябвало да отговарят на въпроси, свързани с начина, по който се чувстват всеки ден, и степента, в която приемат емоциите си. Анализът на отговорите показва, че способността за приемане нараства с годините, а силата на отрицателните емоции намалява.
Не е нужно обаче да чакате да остареете, за да се научите да посрещате по-спокойно обида, гняв, тъга, вина
Колкото по-рано си наложите да приемате тези емоции, толкова по-лесно ще ги овладявате и няма да се оставяте на разрушителната им сила. Ще сте по-хладнокръвни, ще вземате по-правилни решения, поведението ви ще е по-премерено и адекватно на ситуациите.
Това означава, вместо да отхвърляте негативните чувства, да свикнете, че те съществуват. Не отричайте какво изпитвате, колкото и лошо да звучи, колкото и да не ви е приятно да признаете пред самите себе си – омраза към шефа, презрение към некадърния колега, досада от работата и т.н. Целта е да промените своето взаимоотношение с отрицателното чувство, обясняват психолозите. По този начин вие се ангажирате с негативната емоция, но и успявате да я преодолеете по-лесно.
Учените уточняват как работи приемането и защо е полезно. То намалява афекта чрез два свързани процеса. Първият е, че вие си давате възможност да признаете, назовете и разберете отрицателните си емоции. С това насърчавате състрадание към себе си, а оттам и психологическа и поведенческа гъвкавост.
Вторият процес е, че приемането намалява „предъвкването“ на негативните чувства и т.нар. метаемоции. Така се наричат последиците от типа „яд ме е, че се ядосвам“. Те не помагат за справяне с първоначалните отрицателни емоции, а ги задълбочават.
Макар и сложно тълкувани от учените, психологическите ефекти от приемането са общо взето житейски ясни
Всеки знае, че гневът е лош съветник. Всеки се е нервирал ужасно, а после си е казвал „Е защо трябваше чак пък толкова“.
Много хора обаче не успяват да следват на практика поведението на приемане, защото ангажирането с отрицателните емоции в началото засилва субективното им преживяване и страданието. В остра ситуация те най-често действат по един от двата противоположни начина: изхвърлят навън – яда си, като избухват, мъката си, като заплачат, или потискат негативното чувство. И двата начина са еднакво непродуктивни от гледна точка на социалните отношения и на здравето, обясняват психолозите. Приемането всъщност е реакция, при това точната, която може да замести много по-ефективно и избухването, и потискането.
Leave a reply