На 67 се влюбих наистина


Мъжът на живота ми е на 77 и е неизлечимо болен

Аз съм вдовица на 67 години и в живота си съм имала няколко връзки през живота си, обичала съм няколко мъже за тези си години. Може би най-много съм обичала съmруга си, с него и изкарах най-много време – близо 30 години. За съжаление той почина неочаквано и твърде млад.

След смъртта му бях сама три години и през това време нито съм поддържала контакти с мъже, нито съм си помисляла за такива. А все още бях млада жена – в началото на шейсетте си години. Повечето от приятелките ми имаха семейства, само една беше вдовица като мен, само аз се прибирах сама вкъщи.

И навярно така и щеше да си остане, ако не беше това съвременно чудо – интернет. Какво да прави сам човек цяла нощ вкъщи? Телевизията омръзва, книги вече не ти се четат, пристрастих се към социалните мрежи. За кратко време завързах онлайн запознанства с десетина мъже и по цяла нощ си чатих с всичките едновременно. Това почти компенсираше самотата ми.

Един ден реших да се престраша и да се срещна с един от мъжете, с които си пишех. Честно казано, не го избрах, защото ми се е сторил най-интересен, а защото само той беше от моя град. Срещнахме се един следобед в центъра, пихме чай, а след това срещите ни станаха ежедневие до деня, в който решихме да заживеем заедно у нас – моят апартамента е по-хубав.

Той е с десет години по-голям от мен – на 77 е, което нe е лоша разлика между мъж и жена. Но това, което ми каза чак, когато се премести при мен, бе, че е неизлечимо болен и му остават не повече от две години живот. Едва преодоляла самотата, скоро ще съм вдовица за втори път. Добре, че има интернет…

С.В., Плевен

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар