Половината от нещастните жени са жертва на клишето „Противоположностите се привличат“. Другата половина – на класическата поетична метафора за „сродните души“
Ужас. Излиза, че няма вярна формула за успешна връзка. Тогава как изобщо жените успяват да бъдат щастливи? Ами с късмет, казват реалистите. Шегичка. Късметът наистина има роля, но умните жени винаги му помагат. Например като сменят подхода, който досега не им е вършил работа да си намерят точния партньор.
Анализирайте връзките си и може би ще се окаже, че всички те са влизали в едно от двете гореспоменати клишета
„Противоположностите се привличат“
Теорема, която няма нужда от доказване. Може би е вярна за началото на връзката, когато отворен по характер мъж трябва да направи първите стъпки, за да накара стеснителна госпожица да му обърне внимание. Или обратното – активна девойка флиртува със свит младеж и нещата тръгват. Те се допълват и това изглежда като част от равновесието в природата.
Но дали тази аксиома в любовта е гаранция за дълга връзка и щастлив брак. На пръв поглед да – само търпелива жена може да понася буйния мъж, когото обича. Или само инициативна съпруга може непрестанно да подтиква и да дава кураж на своя колеблив партньор за важните решения в семейството и в неговата кариера.
Това обаче е доста уморително. И за двамата, понеже всеки от тях по някакъв начин излиза от собственото си „аз“. За нея е необяснимо защо той е толкова колеблив. За него да следва смелите й предначертания е насилие над собствената му природа. Понеже се обичат, в началото всеки е готов на компромиси. Понякога свикват с ролите си, наместват се и бракът продължава дълго. Но често се случва и обратното, защото всъщност не са осъзнавали противоположностите си. Или пък са ги осъзнавали, но всеки тайно се е надявал, че може да промени другия и да сближат характерите си.
По-лесно би било любовта и бракът да са основани на друг принцип:
„Подобното привлича подобно“
Казано с по-поетичния еквивалент – да са основани на „сродни души“. Тя е купонджийка и той е купонджия, така че никой не страда заради вечно пълната с гости къща. Тя е амбициозна кариеристка, той също, така че всеки разбира защо партньорът хвърля толкова плам в работата. Никой не полага усилия, за да търпи другия, да го подтиква, да му доставя удоволствие с нещо, което на самия него не доставя удоволствие.
Хората, които си приличат, като че ли имат по-голям шанс да оцеляват по-дълго заедно. Защото са автентични и в положителните, и в отрицателните черти на характера си. Защото успяват да се разбират и с половин дума.
„Все едно и също правя“ е рефренът на един български шлагер и сякаш пее за жените, които се смятат за нещастни в любовта. Защото продължава „зле съм, но ще оправя“.
Обикновено жените съзнателно или подсъзнателно влизат в едното клише – в „Противоположностите се привличат“ или в „Подобното привлича подобно“, и винаги избират мъже според него.
Неуверената харесва фукльо, защото противоположното привлича. Връзката катастрофира, но следващият пак е от същия тип. Авантюрисгката намира сродна душа – авантюрист. Разделят се, но после тя отново си пада по подобен мъж.
Когато се случи няколко пъти, жената решава, че няма късмет. А всъщност прави едно и също, поради което получава един и същ резултат. Много рядко може инстинктивно да смени подхода – противоположността да престане да я привлича и да започне да търси сродна душа, или обратното.
Leave a reply