Баба ми и дядо ми изведнъж го удариха на живот!

Ти лайф за Лекува


Не знам какво им стана, на по 72 тръгнаха по кръчми, не се прибират по цяла нощ

Аз напълно разбирам, че всеки човек има право да живее живота си , и, че не трябва да го съдя, когато следва желанията си… Но въпреки това не мога да разбера баба си и дядо си. Да бяха такива цял живот – добре, но откакто ги помня, те бяха най-грижовните родители и баба и дядо за мен, които помня.

Сега аз съм на 27 години, живея в друг град, но често се прибирам вкъщи при тях и родителите си. Те живеят заедно в голяма наследствена къща.

Винаги ме посрещат с голяма радост, аз знам, че ме обичат. Но продължавам да се удивявам от промяната в тях. Родителите ми, които са по на петдесет и нещо, също са удивени, бих казала и раздразнени, макар и да се стараят да не го показват.

Като ги гледам в момента, имам чувството, че баба ми и дядо ми са децата, а майка ми и баща ми са техните родители. Не става въпрос за старческа деменция – напълно са си добре и двамата с главата, да чукна на дърво и иначе са добре.

Но не знам какво изведнъж решиха, че трябва да си отживеят – случвало се е да не се прибират по няколко нощи, какви са тия компании, с които се събират, нямам представа. На две седмици ходят по екскурзии из страната, а често и в чужбина. Добре, че пенсиите им са високи, но не знам това ли трябва да прави човек на тази възраст…

З. С., София

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар