Не знам какво им стана, на по 72 тръгнаха по кръчми, не се прибират по цяла нощ
Аз напълно разбирам, че всеки човек има право да живее живота си , и, че не трябва да го съдя, когато следва желанията си… Но въпреки това не мога да разбера баба си и дядо си. Да бяха такива цял живот – добре, но откакто ги помня, те бяха най-грижовните родители и баба и дядо за мен, които помня.
Сега аз съм на 27 години, живея в друг град, но често се прибирам вкъщи при тях и родителите си. Те живеят заедно в голяма наследствена къща.
Винаги ме посрещат с голяма радост, аз знам, че ме обичат. Но продължавам да се удивявам от промяната в тях. Родителите ми, които са по на петдесет и нещо, също са удивени, бих казала и раздразнени, макар и да се стараят да не го показват.
Като ги гледам в момента, имам чувството, че баба ми и дядо ми са децата, а майка ми и баща ми са техните родители. Не става въпрос за старческа деменция – напълно са си добре и двамата с главата, да чукна на дърво и иначе са добре.
Но не знам какво изведнъж решиха, че трябва да си отживеят – случвало се е да не се прибират по няколко нощи, какви са тия компании, с които се събират, нямам представа. На две седмици ходят по екскурзии из страната, а често и в чужбина. Добре, че пенсиите им са високи, но не знам това ли трябва да прави човек на тази възраст…
З. С., София
Leave a reply