Психолозите съветват точно при общуването с такива хора да бъдете особено внимателни
Те са добри не само в предварително планираните, а и в т.нар. спонтанни лъжи, които възникват под въздействието на конкретни обстоятелства, най-често са защитна реакция и се смятат по-лесни за разпознаване.
Понеже творчеството иска пълно себеотдаване,когато лъжат, креативните хора сами си вярват. Срастват се с измислиците си като писател, който живее с героите от романа си, или като артист, който се потапя в сценичния си образ.
Поради тази причина при креативните лъжци може да не се забелязват онези признаци от т.нар. език на тялото, които издават редовите лъжци – не избягват да гледат в очите събеседника си, не въртят глава, не прикриват чувствителни части от тялото си като гърлото например, не се почесват, не нервничат
Тях можете да ги заподозрете по-скоро по думите, които използват. Все пак те не са обучени шпиони, които успяват да преметнат дори детектор на лъжата. Колкото и да се вживяват, някъде дълбоко в съзнанието им свети лампичка, че не казват истината, и са под стрес, а при това рязко се увеличава производството на хормона кортизол.
Първият признак е, че когато им зададат въпрос, им е нужно известно време да влязат в роля
Дори предварително да са си намисли какво ще излъжат, забавят отговора, за да се настроят и той да прозвучи искрено, с необходимото чувство.
Вторият признак е, че често говорят двусмислено. Шефът пита колегата ви дали на преговорите с партньори е дал обещание, което не е имал право да даде. Той не отговаря „Не го направих“, а казва „Не бих направил такова нещо“.
Освен това лъжците имат необходимост да убеждават и себе си, и събеседниците си, че казват истината. Затова често вмъкват фрази от сорта на „Честно да ви кажа“ и „Вярвайте ми“.
Чисто физиологичен признак е, че гласът се променя и лъжецът започва да говори по-трудно от обичайното, защото автоматичната нервна система намалява потока на слюнката по време на стрес и устата пресъхва.
Leave a reply