Когато единият родител изневери на другия, винаги е тежко за детето. Още по-тежко е, когато то знае
Кофти ситуация. Иска ти се да не се беше случвало, да не знаеш, че единият ти родител е изневерил на другия. Струва ти се, че каквото и да направиш, ще е неправилно и ще се чувстваш виновен/а. Защото сега, когато си видял/а, че кръшка, и си замълчиш, ти ставаш част от ужасната тайна. Нещо като съучастник. Ако пък кажеш на потърпевшия, ще го нараниш и ще се чувстваш виновен за торнадото, което ще настъпи у вас.
Едно от сравнително безболезнените решения е да говориш с родителя, който изневерява
Този разговор няма да е приятен, но е необходим. Кажи, че знаеш какво се случва, но без да обясняваш какво възнамеряваш да правиш оттук нататък. Виж как ще реагира баща ти/ майка ти. Ако каже, че сам/а ще си признае, се оттегли от проблема. В крайна сметка отношенията на вашите са тяхна работа и ти не бива да се чувстваш отговорен/а.
Най-вероятно след този случай рязко ще загубиш доверие в изневерилия родител, но недей да бързаш с оценките. В живота често се случва да постъпваме неочаквано и за другите, и за самите себе си. Причините за тази изневяра могат да бъдат всякакви и не е задължително вината да е само на единия родител. Демонстрирай зрялост и великодушие, съветва „Всичко за семейството“. Ако отрицателните чувства към провинилия се родител се засилят, разговаряй с него. Заедно се опитайте да възвърнете хармонията в отношенията си. Обясни как се чувстваш, без да спестяваш нищо, но и без излишни атаки.
Напълно е възможно да не се получи така просто и гладко. Изневерилият родител може да се вбеси, че си научил/а, може да те заплаши и да се дистанцира от теб. Въпреки това не бързай още да казваш на другия. Разговаряй с доверен възрастен – роднина или семеен приятел. Заедно ще решите как да постъпите. Няма нищо слабашко да поделиш отговорността за ситуацията с някой друг. Житейският ти опит е твърде скромен, за да поемаш тази тежест само върху своите плещи.
Leave a reply