Най-голямото изпитание за умните и нестандартни деца и техните родители е да намерят детска градина, училище, въобще среда, които не спират развитието на детето им
В България повечето образователни заведения – общински, държавни, частни, са за средностатистически възпитаници. Има солидна доза митология и около малкото т.нар. специални училища, и около онези, които са обикновени, но се славят като много добри, пише „Всичко за семейството“. В тях приемат след нещо като изпит пред комисия, която проверява знанията и способностите на децата. Но понеже се намесват и разни качества на техните родители, накрая пак се получава нещо близко до средностатистическото за страната. И после цялата група бива обучавана със средностатическа скорост.
При това, децата, които постъпват в предучилищната занималия или в първи клас научени на много повече неща, отколкото знаят останалите, започват да скучаят. Дори с непознат материал те успяват да се справят по-бързо от другите и добиват самочувствието, че всичко е много лесно. На практика е така в началото и това може да продължи до дипломирането в университета. Но може и да настъпи момент, в който вече е трудно. Родителите трябва да го уловят и да мотивират детето си да започне да полага необходимите усилия. А междувременно е добре да разпознаят къде са интересите и талантите му, за да се погрижат за допълнителни занимания, с които да ги развива.
Това е по-простата част. По-трудната е да решат най-малко два проблема
Единият се появява още в началните класове. Детето може да загуби желанието да учи нови неща, понеже чувства, че „стърчи“ над останалите. Те му лепват прякора „зубрач“, защото винаги знае, когато госпожата го изпитва. Или „натегач“ пак защото знае и вдига ръка да отговори, когато тя задава въпрос. Учителката го хвали и го сочи за пример. Съучениците започват да му завиждат и да го изолират. Детето се чувства различно, а има силна нужда да бъде част от група. За да го приемат, то решава да стане като всички -т.е. да не знае много или поне да не го показва.
Добре е родителите да предвидят подобна вероятност и внимателно да подготвят детето, съветват психолозите. Сложно е да му обяснят, че за него знанието трябва да остане ценност, че не е срамно да си различен от другите с това, че си по-способен и по-подготвен, напротив – предимство е, което работи цял живот. Че не е нито възможно, нито нужно да бъде приятел с целия клас, достатъчно е да се сближи с едно-две деца, които също като него обичат да четат книги например. Родителите са длъжни да намерят подходящите думи според възрастта, за да не се превърне детето им в средностатистическо. Могат и да му помогнат то да създаде“ група на отличниците“, като често канят по-любознателните му съученици на интересни места или на гости. Още по-хубаво е, ако се сближат със семействата им – твърде вероятно споделят еднакви ценности.
Вторият проблем настъпва някъде към 9-10 години, когато се зададе пред-пубертетът
Детето вече е научило, че стандартните му съученици си живеят по-лесно. То не се отказва да е по-добро от тях, но гледа да не полага много усилия, за да знае и може много повече от тях. Средата естествено му е повлияла и е снижило амбициите си. Това често се случва с деца, които са умни и способни, но с не особено твърд характер.
Един от ефективните начини родителите да противостоят на тази опасност е да намерят извънучилищна компания на сина или дъщеря си, която ги дърпа напред.
Психолозите препоръчват родителите на нестандартни деца да не пренебрегват факта, че училищната среда въздейства не по-малко от семейната. А доста често дори й противодейства. Затова всекидневно трябва да отделят достатъчно време да общуват с детето си и да го амбицират, за да продължава да се развива. Ако не се погрижат целенасочено за това, ще има да се чудят къде изчезна онова хлапе, което на 5 години знаеше 6 „Годишни времена“.
Leave a reply