Трябва ли да плачат момчетата и може ли да се бият момичетата – стереотипи във възпитанието, с които е добре да внимавате
Mother scolding her son with pointed finger
Българите бяха обявени за шампиони по полови стереотипи след резултатите от изследването „Евробарометър“ през 2017 г. Тази съмнителна слава се дължи и на отговорите по един от въпросите -само 62% смятат, че е приемливо мъжете да плачат, 32% са на обратното мнение. Това е най-ниският процент в ЕС. На срещуположния полюс е Швеция -там според 99% от анкетираните мъжете имат право да плачат.
Не че този въпрос е най-основен в проучването за равенството между половете, проведено във всички страни членки на ЕС. (Далеч по-голяма тежест за „шампионството“ има убеждението на 81%, че най-важната роля на жената е да се грижи за дома и семейството. И на 81%, че най-важната роля на мъжа е да печели пари.) Но отговорите по него показват как старателното набиване на стереотипи в главата на детето формира представите му за цял живот. Голяма част от тези възпитателни митове отдавна са отречени, но родителите често сякаш автоматично прибягват до тях, за да накарат сина или дъщеря си да промени поведението си.
„Голямо момче, пък плаче. Мъжете не плачат“ е дежурна реплика, ако синът ви се разреве заради болка, страх, обида, каприз
Той е свикнал да чува „добрите деца не…“ и щом сега говорите само за мъжете, значи правилото не се отнася за жените. Те си реват, колкото им се реве. Включително в критична ситуация, когато не трябва да ронят сълзи, а да се стегнат и да действат. Включително и когато искат нещо да постигнат, защото за слабия пол плачът е приемлив и даже може да бъде оръжие. Като синът ви порасне с подобен стереотип, някой хубав ден няма какво да се чудите защо харесва момичета, които са лигли или кифли според вашите разбирания.
От същите стереотипи е дежурната реплика „Момичетата не (се) бият“
Ами те и момчетата не трябва да (се) бият. Защо допускате нещо друго и какво внушавате – че мъжът, като много се разгневи, може да удря?!
Но оставете стереотипите за бъдещия живот, които формирате с тези реплики. Помислете какво показвате на сина си или на дъщеря си с тях сега и веднага, в критичната ситуация.
Вие сте родителите, най-близките хора на детето си, а му демонстрирате невъзможност да разберете и да приемете чувството, което то изпитва в този момент. Като изричате “ Мъжете не плачат, не се страхуват, не
се предават“ или „“Момичетата не (се) бият, колко-то и да ги ядосат“, вие отказвате да ги подкрепите.
Във всяка ситуация правилното поведение е да реагирате така, че да окуражите детето си само да назове чувствата си и да се справи с тях, препоръчват психолозите, пише „Всичко за семейството“. Ако нито детето, нито вие разберете истинските чувства, няма как да намерите разумно решение в никоя ситуация.
Leave a reply