…или какво научих в опитите си да бъда добър родител!
Да бъдеш жена е задача с повишена трудност с всички домашни, професионални и майчински отговорности. Толкова много роли, толкова малко аплодисменти…
Какво научих за осем години като майка? Шест прости урока, които ми помогнаха да открия себе си и да прекроя недостатъците
Урок 1: Брой до три преди екшън!
Вярно е, преди да родя, често пъти съм действала необмислено, импулсивно и рисковано. Вършила съм глупости, заради които днес пламвам само като се сетя. Сигурна съм, че всяка от нас носи в спомените си по нещо „бодливо“. Този недостатък започна да се култивира в момента, когато разбрах, че в мен расте живот. Когато настоящето и бъдещето ми се свързаха с едно малко беззащитно същество, разчитащо на моята помощ, за да оцелее и да порасне като личност, необмислените постъпки станаха табу. Вярно, онова дяволче с хитрите пламъчета в очите още се опитва да изкушава мислите ми, но слава богу, доброто в мен винаги е побеждавало… И днес, преди да направя нещо, броя бавно до три, поемам дълбоко въздух и едва след това се решавам да действам.
Урок 2: Детето не е инвалид, душевно болен или клонинг…
…и не е нужно непрестанно да му казвам какво, кога и как да прави. Или да го правя вместо него. Да му помагам и съветвам, да се вслушвам и в неговото мнение за нещата, да му давам повече свобода за действие – ето това е моята задача като родител. Опитай и ще се изненадаш колко добре може да се справя то само. Като майка винаги съм искала само най- доброто и най-безопасното за детето ми. Това обаче не означава, че трябва да отговарям вместо него на всеки зададен въпрос, да го афектирам със страховете си или да го карам да наваксва с всичко онова, с което аз не съм успяла да се справя. Може би то не иска да става фотомодел или следващия Леонардо да Винчи, вероятно свиренето на пиано го отегчава, а плуването – ужасява? Вместо да притискам сина си, заедно открихме нещата, които му носят най-голямо удоволствие, и започнах да го насърчавам според интересите му. Разговаряй с малкото на всякакви теми. Включително и на такива, които по правило са запазени само за „големите“ (любов, смърт, пари). Ще се учудиш, че то има свое мнение по всеки един въпрос. И това е хубаво. Най-важното: никога не издавай споделената с теб тайна! Общувайки с малкото, намали до абсолютен минимум употребата на „бебешки“ думи. Децата се хранят, а не „папкат“, те обичат котета, а не „мяу-мяу“…
Урок 3: Майчинството прави жената красива…
…а не тежките гримове, сложните прически и скъпите козметики, с които сутрин се опитваме да прикрием следите от годините и житейските разочарования под очите. Нужна е само една целувка от малкото за „добро утро“, за да се гримираме с усмивка за цял ден. Само една прегръдка и онзи особен ореол на нежност се изписва около главата.
Урок 4: Във всяка от нас живее по едно дете…
…което чака да бъде прегърнато, успокоено и обичано. Най- вече, когато стресът, умората и напрежението се съберат в повече. Когато се опитваме да носим десетина дини под една мишница и прекосяваме границите на възможностите си. Затова от време на време спирам да се страхувам от провал и признавам, че не, не мога да се справя сама, че имам нужда от помощ. За щастие, винаги се намира някой, който да сподели с мен товара на битието.
Урок 5: Идеални майки няма.
Така както няма идеални хора. Купчината прочетени книги и списания, свързани с отглеждането на детето, не ме правят тесен специалист на тема „родителство“ или майка с десети дан по съвършенство. Не разчитам на готови рецепти, вслушвам се в женската си интуиция и сама достигам до много истини. Първата, от които гласи: за моето дете аз съм най-идеалната майка на света.
За да си спестиш излишните комплекси, спри да четеш статиите, в които перфектно изглеждащи холивудски актриси надълго и нашироко обясняват как са се върнали на снимачната площадка броени дни след раждането – с перфектна фигура и кожа, с най-лъчезарната усмивка на света и най-спокойното бебе и как в паузите между снимките успяват да кърмят малкото си, да сменят пелените му и да приготвят за вечеря онзи засукан специалитет, изискващ квалификация от „Cordon Bleu“.
Урок 6: Не се вкопчвай в детето като спасителна сламка.
Малкото не бива да се превръща в системното ти оправдание за това, че не успяваш да си намериш работа, че бракът ти не върви или че не си се дипломирала. Имаш ли желание за нещо, ще намериш и начин за постигането му. Потърси корените на проблемите си и започни да ги решаваш. Така ще си спестиш упреците към детето („Можех да стана добра художничка, ако не беше ти“). Не ограничавай личността си до ролята на майка. Развивай се. Щастливата майка означава щастливо дете.
Е, надявам се да не съм сгрешила със съветите…
- Автор: Велиана Симеонова (сп. „Моето дете”)
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Leave a reply