Кога красотата на жената е сияеща красота?

Да е красива, е естествено състояние на жената. Митичните и приказните героини и богини винаги се описват в тяхната сияеща красота

Именно сияеща, независимо от многообразните представи за стандартите за женска красота в различните култури, всички митични и приказни красавици си приличат по това, че от тях се излъчва сияние. Въплъщение на красотата е богинята Афродита или Венера. Наричат я „огнеока” или „златна”, усмивката й се определя като „пронизана от слънчева светлина”. Легендарната красота на Афродита е всъщност онова божествено сияние, пронизващо цялото й същество и струящо от нея. Това може да се възприеме като метафора, но всъщност всеки е срещал хора, за които може да се каже, че сякаш сияят. И всеки ще ги назове красиви независимо от външните им данни и възрастта.

В аюрведа се описва това сияние, придаващо блясък на очите, лъчезарност на усмивката, светеща свежест на кожата, а на лицето – безметежно изражение на чисто щастие

Според древната наука по този начин на физическия план се проявява присъствието на оджас – най-тънката субстанция, която се изработва само в здравите тъкани на тялото. Оджас е обединяващата сила на съзнанието, свързващата жизнена сила, която споява материята и разума. Хармонията и любовта са качества на душата – качества, присъщи на жените по рождение. По този начин красотата, възпявана във всички времена, не била самоцел, а естествен резултат от любовта, благополучието и вътрешната сипа. С времето красотата само се усилвала, защото с възрастта и житейския опит жената ставала по-мъдра, израствала духовно, придобивала женска сила в служене на семейството и обществото.

Външността била част от женската магия – магията на любовта. Нашите прародителки използвали в тоалетите си добре обмислени съчетания на цветове, орнаменти, форми и кройки, като всеки детайл носел сакрален (тайнствен и дълбоко духовен) смисъл и оказвал определено енергетично влияние. Така работели и украшенията, които носела жената, скъпоценните камъни-така тя укрепвала своята връзка с тънките светове, хармонизирала себе си и пространството.

Магическа била и прическата. Косите са проводници на космическата енергия (неслучайно думата косми е еднокоренна с думата космос). Дългите коси позволявали да се натрупва тази енергия и да се използва в зависимост от ситуацията. Например косите, събрани в кок на тавата, осигурявали на жената голям приток на енергия по принципа на пирамидата. Събраните ниско долу на тила коси й помагали да влезе в състояние на покорност и дълбоко смирение.