Чорбаджия или лидер е вашият шеф?

Не работите на най-щастливото място, щом звучната българска дума „чорбаджия“ ви идва на ум, като мислите за собственика на компанията

„Шефът“ и „началникът“ са общо взето неутрални. „Босът“ издава известна ирония. „Чорбаджията“ определено води към родната класика. Вероятно в главата ви е вкоренен онзи стих „чорбаджия ли изедник или турските сердари“ на Ботев от „Хайдути“.

Най-баналното обяснение за отношението към собственика е класовата омраза – наемните работници не обичат богатите. То не е докрай вярно, защото всеки разумен човек разбира, че не е нужно чак пък да обича работодателя си. Но е задължително поне малко да го уважава. Иначе работи с отвращение.

Според изследванията много често служителите се чувстват така не защото изкарват малко пари, а защото не са ценени в морален смисъл. И това идва от начина за управление на компанията, който задава собственикът. Дори той самият да не участва непосредствено, а да назначава мениджъри, неговата е отговорността да определи стил на ръководство, при който служителите да изпитват удовлетворение. Когато собственикът смята, че хората нямат значение, важни са резултатите, и началниците надолу по йерахията се интересуват само от това. Ако той е убеден, че всички успехи на компанията се дължат на неговата прозорливост и политиките, които е задал, а качествата на служителите са подробност от пейзажа, естествено е да мислите за него като за чорбаджия, а не като за лидер.

Оживление в края на работното време

Сутрин всички пристигат сякаш сърдити, с половин уста казват „Добро утро“. Вълнение настъпва, когато наближи време да си тръгват. Всеки изрича „Хубава вечер“ с ентусиазъм и е съвсем сигурно, че неговата ще бъде хубава дори само защото се маха от офиса за следващите 16 часа.

Отегчение от фирмените почерпки

Обикновено и собствениците, които не ценят служителите си, приемат за част от корпоративната култура да ги съберат поне на чаша вино преди големи празници или за годишнина на фирмата. На това лицемерно „социално мероприятие“ персоналът се явява по задължение и бърза да си тръгне в първия удобен момент.

Строго служебни контакти

Работниците, които не уважават шефа си, не се разтушават, като си говорят срещу него примерно през обедната почивка. Така е, ако са недоволни от нещо конкретно и за момента. Когато по принцип мислят за него като за „чорбаджията „, избягват да споделят това. Едно, защото се страхуват, че някой ще направи донос. Второ, защото вътрешно се срамуват, че не намират по-добри възможности, за да се измъкнат от тази фирма. Обикновено колегите контактуват помежду си толкова, колкото е нужно, за да си отмятат задълженията, и не създават неформални връзки.