Не си мислете, че децата не са способни на самоконтрол. Като всичко останало, и той се възпитава…
Няма начин да не сте чували за онзи прословут експеримент с бонбона, който показва връзката между търпението и успеха в живота.
През 60-те години на миналия век Уолтър Мишел, социален психолог от Станфорд-ския университет, дал на група 4-годишни деца по един бонбон и им обещал още по един, ако 20 минути издържат да не изядат първия. Някои успели да устоят на изкушението, други се провалили. Мишел проследил децата до тяхното пълнолетие. Оказало се, че тези, които не са изяли бонбона, за да получат втори, са по-успешни.
Впечатлени, други учени провели още по-мащабно и дългосрочно проучване за самоконтрола и влиянието му върху личностната реализация. Проследили развитието на 1000 деца от 3-5 години до 32 години. Резултатите показали, че нетърпеливите малчугани са по-неспособни да взимат добри решения за себе си като възрастни, имат по-ниски доходи, социален статус и качество на живот.
Вероятно от опит знаете, че търпението е важно качество, но се чудите кога да започнете да учите детето си на него. Психолозите имат точен отговор – след като навърши 1 година
Бебето няма смисъл да мъчите с тренировки. То разчита изцяло на родителите си и ако те не откликват на неговите потребности, се чувства несигурно, неспокойно, необичано.
Напълно отречена е теорията, че може да го оставяте да плаче, когато няма проблем, а просто иска да го вземете на ръце. До 6 месеца се постарайте да изпълнявате желанията му веднага и не се притеснявайте, че ще го разглезите.
След това бебето постепенно започва да прави връзка между своите действия и вашата реакция. Разбира, че когато заплаче, вие откликвате. Не се бавете нарочно, но в случаите, в които се налага да не изпълните веднага желанието му, му обяснете със спокоен тон защо се бавите. Проследявайте действията си с думи „Мама сега приготвя твоето пюре и след малко ще ядем“ или „Поиграй си с куклата, мама ще изглади, после ще дойде, за да си играем заедно“. Така детето разбира, че не сте го забравили и скоро ще получи исканото. Това е индиректен начин да се учи на търпение.
След като синът или дъщеря ви стане на 1 година, психолозите съветват съвсем съзнателно да не изпълнявате веднага желания, които не са спешни. Дори гладното дете може да изчака малко, за да седне цялото семейство на масата. Макар че то ще се наяде първо, нека остане в столчето си, докато се нахранят всички. Започнете да го свиквате да не ви прекъсва с молби да му четете приказка, докато готвите, или да му обърнете внимание, докато говорите с друг човек. Така не само го учите на търпение, но възпитавате и добри обноски.
Leave a reply