Валхала – храмът на славата

Идеята за създаваме на зала (Валхала), обхващаща историята на германци­те от битката в Тевтобургския лес

Тогава, в 9 година, германските племена разбиват на
пух и прах римляните), се ражда в главата на принца на Бавария Лудвиг.

Когато през 1825 г. става крал, Лудвиг не се отказва от плана си и само година след коронацията си сам избира мястото за за­лата на славата, чието тържествено откриване е на 18 октомври 1842 година.

Грандиозното съоръжение от светлосив унтерсбергски мрамор е в древноримски стил с 62 мощни антични колони в дорийски стил по целия периметър и с класически триъгълен фронтон.

От подножието на хълма откъм Дунав са изградени 358 широки мраморни стъпала към масивната, оформена като тераса основа на храма. Дължината на основата е 138 метра, ширината – 91 м. Са­мият храм е дълъг 48,5 и широк 14 метра, а височината му е 15,5 м. Предната фасада е ук­расена от колосална фигура, олицетворяваща Германия, с 16 символични изображения, ознаменуващи възстановя­ването на германското отечество след война­та за освобождение. А задната фасада – с. 15 фигури, изобразя­ващи поражението на римляните в битката с херуските.

Вътрешността на храма, който се осветява чрез отвори в богато украсения с бронз и злато таван, представ­лява правоъгълник, разделен на три отделения. В средното се намират две седящи, а в страничните – по две стоящи статуи от карарски мрамор на богинята на победата, дело на скулптора Раух.

Покрай стените е по­ставен мраморен фриз с картини of живота на древна Германия преди приемането на христи­янството. Под фриза до стените върху конзоли и постаменти са раз­положени мраморни бюстове на герои от Валхала.

До входа на храма се издига паметникът на неговия основател Лудвиг I

Баварският крал седи на мрамо­рен трон в облика на •античен герой и гледа въплъщението на вели­ката си идея. Паралелно с изграж­дането на зданието се създават мемориални’ дъски и бюстове на тези, които са удостоени навеки да останат във Валхала. При открива­нето на залата в нея са поставени 96 бюста и 64 паметни дъски с изсече­ни върху тях със златни букви имената на тези, чиито изображения при­живе не са запазени. По-късно колекцията се попълва с още 32 бюста и една паметна дъска. Неизменно усло­вие за разглеждането на кандидатурата на нов герой на Валхала е да са минали не по- малко от 20 години от смъртта му.

Днес залата на сла­вата пази спомена не само за доблестни во­ини, но и за хора, прославили германската нация в различни облас­ти – култура, наука, политика. Сред послед­ните попълнения са Ал­берт Айнщайн, Конрад Аденауер, Йохан Брамс и други. През 2003 годи­на във Валхала попада и Софи Шол – млада антифашистка, екзеку­тирана от хитлеристите през 1943 година.