Разводът вреди на децата дори и след като приключи

Обикновено когато разводът приключи, родителите си отдъхват, че най-после са спрели да вредят и на себе си, и на децата си

Те вече няма да бъдат свидетели на ежедневните им скандали, няма да живеят в напрежение и всичко ще се нареди отлично.

Само че за децата разводът рядко приключва с изнасянето на единия родител от семейния дом. Когато те са в пубертета, стресът от изживяното е неминуем, а кризата е дори по-силна.

Тийнейджърите започват още по-трудно да контролират чувствата си, преминавайки от плач до еуфория. Ако майката и бащата са се карали продължително време, ако вкъщи са хвърчали обиди и обвинения, детето попива този маниер, критикува и нагрубява всички около себе си.

Много често се случва тийновете да станат агресивни. Някои от тях насочват агресията си към единия родител, други – и към двамата, трети – към външни хора. Класика е и влошеният успех. Понеже искат да накажат родителите си за това, което им причиняват, решават съзнателно да създават проблеми – да налитат на бой, да носят двойки, да бягат от вкъщи.

Проблемите с психиката може и да не са така видими. Затова е необходимо да сте внимателни и да съдействате за превъзмогването им. Например такива деца започват по-трудно да решават проблеми и да взимат решения. Те преминават през сериозна криза на доверието си в хората. Обхваща ги песимизъм, който чудесно се вмества в така или иначе черногледото пуберско съзнание.

Пределно ясно е, че разводът не е любимото събитие в живота на никого, но се налага да бъде преживян. Няма съмнение, че причина за него са родителите, но самообвиненията не помагат на никого.

Опитайте да разговаряте редовно с детето си, без значение дали то живее с вас или вие сте този, който се е изнесъл от вкъщи

Нека е в течение на чувствата и размислите ви, но внимавайте да не го настройвате срещу другия родител. Обяснете решението си като разумен ход и кажете честно, че разчитате на неговата подкрепа.

Постарайте се тийнът да ви разбере и да приеме събитията като възрастен човек. Не го изключвайте от преживяванията си, сякаш е малко дете, от което криете, че няма Дядо Коледа. Но и се постарайте да не го натоварвате излишно с емоциите и проблемите си. В крайна сметка родителите са възрастните и отговорните за преодоляването на кризата. Не тийнът на вас, а вие на него дължите подкрепа.

Колкото по-скоро се успокоите самите вие и успеете да продължите живота си и този на тийнейджъра нормално, толкова по-леки ще бъдат щетите върху неукрепналата му психика.