Срамувам се от това, но нищо в живота не ми върви
Знам какво се казва за децата, които на трийсет и повече още живеят при родителите си. Особено за момчетата. Според всички това са някакви лигльовци, лентяи, мамини синчета.
Аз съм вече на 32 години и още живея при родителите си. Никак не се гордея с това, напротив срамувам се, че не само ям и спя при родителите си, но и те ми дават джобни. Но не мисля, че съм чак такъв тунеядец, просто никак не ми върви.
Опитах да следвам в София, изкарах там три години, но разбрах, че това не е за мен и се отказах. Върнах се вкъщи уж за малко, докато реша какво искам да правя и така минаха още две години.
После се опитах да намеря работа поне да не тежа на нашите, но и тук нямах никакъв късмет. Все попадах на гадни работи с още по-гадни шефове, които постоянно имаха какви ли не претенции.
Нашите ми дават пари, но не могат да ми дават достатъчно, че да мога да излизам и да се срещам с хора, аз не им се и сърдя, знам колко изказват. Затова и почти нямам никакви контакти, вкрючително и с жени. Майка ми постоянно ме подпитва дали нямам приятелка, но как да намеря като постоянно съм без пари?
В. М., Шумен
Leave a reply