Перфекцонистът е невротик, който е доволен само от себе си

Перфекцонистът е склонен да мисли в крайности, да вижда всичко в черно и бяло

Или работата е свършена перфектно – разбира се, ако той се е намесил, или е пълен провал. По средата няма нищо. А много често е по-важно задачите да бъдат изпълнени в срок, макар и не идеално. Защото след определен момент идеалното вече никому не е нужно. Представете си например съвършени коледни играчки, които се пускат на пазара през януари.

На пръв поглед точността трябва да е неизменна част от перфекционизма, но не е. Оказва се, че тези хора много обичат да отлагат. Непрекъснатото им желание да постигнат съвършенство във всяко отношение ги кара да страдат от т.нар. „аналитична парализа „. Те замръзват в изискванията си и не позволяват на екипа да завърши задачите.

Дотолкова са фиксирани в крайните резултати, че се страхуват да опитват и да научават нови неща. Мразят подчинените им да дават идеи, не са в състояние да вземат под внимание различни гледни точки, защото не са сигурни, че ще доведат до съвършен резултат.

А понеже обикновено като се пробват нови начини, 100% успех рядко е сигурен, началникът се придържа към познатите

Така създава работна среда, в която иновациите и креативното мислене са забранени. И да са напълно убедени, че могат да предложат и да направят нещо смислено, подчинените му се въздържат. Нали няма как да знаят точно какво шефът си представя като идеален краен резултат според собствените си критерии.

За перфекционистите провалът е трагедия. Те не могат да се справят с него, понеже в представите си винаги са успешни. Изключено е при тях да се работи по метода проба-грешка, от която да се направят правилните изводи и следващия път да се получи добре. Но провалът много често се случва и на тях, и на екипите им, защото са поставили нереалистично високи цели и стандарти. В такива случаи, естествено, виновни са подчинените им, понеже не могат да ги изпълнят.

Още една изключително неприятна черта е характерна за невротичния перфекционист – той не може да приеме, че някой друг се справя по-добре от него. Тогава има чувството, че се е провалил и изпада в криза.

И понеже е научно доказано, че обикновено перфекционизмът е невротичен, т.е. заради страх от неодобрението на другите, а под тези други най-често се разбират по-висшите началници, с такъв пряк шеф е кошмарно да се работи. Той не само винаги изкарва подчинените си виновни, а
им вменява чувство за непълноценност. Не само ги смята за неспособни полуидиоти, а ги мрази, защото го провалят.