Някои хора, които са се изкачили на върха на Стълбата, се успокояват от постигнатото и смятат, че нищо не ги заплашва
Източник на изображението: pixabay.com
Напразно: първият силен порив на вятъра ще издуха самотната фигурка от върха на планината. Защото Първият закон на Стълбата гласи: спирането е забранено.
Ако не вървиш непрекъснато нагоре, нямаш сили да опознаеш върховете или да достигнеш целта. Длъжен си да слезеш надолу, за да опознаеш дълбините, да се потопиш в себе си.
Да се изкачваш по стъпалата, означава да се движиш нагоре по пътя на личната си еволюция. Можеш, разбира се, да използваш асансьор, но не трябва да се забравя, че движението с асансьор прилича на революция. Защото разрушава закона за преодоляването, закона за духовното развитие.
Асансьорът разтваря рамките на времето и пространството. Бързото движение нагоре може не само да ти спре дъха, но и да те дезориентира, да обезцени самото постижение. Важно е не само колкото може по-бързо да се изкачиш на върха, да осъществиш целта – важен е преди всичко самият път нагоре.
Следователно е време да се запознаем с Втория закон на Стълбата: на стълбата не бива да се стои. Тя е като ескалатор, ще те повлече в обратна посока. Тайната на успеха на пътя към върха е във взаимодействието между стъпалата и вървящия човек.
И накрая, Третият закон на Стълбата се състои в това, че стъпалата по принцип никога не свършват. Всеки нов пробив е нов етап в опознаването на себе си и на света.
По принцип човечеството вече доста добре се е научило да се изкачва нагоре по стълбата, тоест да постига целта. Но малцина се удава достойно да слязат надолу и опознаят дълбочината на битието и на самите себе си. Пътят нагоре по стълбата е пътят на Запад а движението надолу, към изворите – пътят на Изток. Всеки от нас трябва да научи и да се изкачва, да слиза, за да може, когато застанем на върха, да не треперим от страх пред височината. А ако останем долу, земята да не ни изглежда като плашеща бездна.
Leave a reply