Не можем да избираме, можем само да приемем какво ни се случва
Аз винаги съм се имал за мъжкар, тренирал съм борба, бил съм с нагласата, че различните сексуални предпочитания са нещо, което няма как да ме касае. Изведнъж се оказа, че собственият ми син е гей. Разбира се, разбрали са първо и жена ми, и всичките съседи, аз бях последния.
В началото, разбира се, бях повече от шокиран. Никога не съм мислел, че нещо подобно би могло да се случи. Но в един момент се замисляш: Колкото и да не искаш да е така, колкото и да откричаш, това си е факт, и нищо не можеш да направиш.
Можеш или да отречеш всичко и да изгубиш всички отношения с детето си, или да преглътнеш, да решиш, че нещата не са каквито бяха навремето, и да ги приемеш.
Онзи ден той представи приятеля си, с когото ще живеят заедно на квартира пред мен и майка си и, колкото и да е странно, приехме как стоят нещата.
С. К., Сливен
Leave a reply