Чудото – защо се случват чудесата, в които хората вярват?

Речниците определят чудото като събитие, което не следва известните закони на природата, затова не може да бъде обяснено рационално

Но чудото, дори от съвременна гледна точка, едва ли се нуждае от рационални обяснения.

За истинските чудеса не е важно къде и кога се случват, важното е с кого. Човекът трябва да е напълно открит и готов без подозрения да приеме всичко, което може да се случи с него – тук и сега. Скептиците търсят потвърждения за чудесата в материалния свят, но парадоксалността на чудото като явление се състои в това, че вярващите в него не се нуждаят от потвърждение, а за невярващите винаги остава пространство за съмнение и като последен аргумент -магическата дума „случайност”.

Онези, за които вършенето на чудеса е естествено състояние, по всякакъв начин са се опитвали да не нарушават законите на материалния свят

Нито Буда, нито Иисус, нито Мохамед са обичали да вършат показни чудеса. На брачния пир в Кана Иисус превръща водата във вино. Като усещат чудесния вкус на напитката, гостите питат откъде я е взел. Слугите разказват за чудото. Когато присъстващите се съвземат от изумлението си и започват да търсят този, който е сътворил невероятното, те откриват, че Иисус го няма никъде. Той си е отишъл така незабелязано, че дори учениците му не са разбрали.

Друга история се случила в Индия: богат търговец обещава сан-далова чаша на онзи, който може да я свали от върха на висок стрък бамбук. Ученикът на Буда лесно се издига във въздуха и взема чашата в ръце. Когато поставя съкровището в нозете на учителя си и разказва как е успял да я достигне, е изгонен. Буда казава, че празното самохвалство не е достойно за човека, тръгнал по пътя на добродетелта.

Мюсюлманите смятат, че на вярата не са нужни чудеса, и за всеки случай отричат тяхното съществуване. Но им се присмиват суфиите – ислямските просветени, за чиито свръхестествени
способности се носят легенди. Казват, че те могат да постигат безтегловност или да се появяват в различни места едновременно.

Самите суфийски учители не придават особено значение на такива невероятни способности, както и на думите на онези, които не вярват в тях. С помощта на чудесата суфиите само доказват на своите ученици сянката на онази истинска реалност, в която съществува Бог.