Защо пръскате пари за щяло и нещяло?

Производителите добре знаят тази човешка страст

Готови сте цял ден да обикаляте моловете или други магазини в търсене на идеалната според вас рокля, не пестите сили и средства да откриете любимия парфюм или в екстаз купувате поредния чифт обувки, въпреки че не знаете къде да държите всички, които вече имате. Необходима наслада или безсмислено прахосване на пари – границата е много тънка.

Кой в детството си не е колекционирал предмети? Това е най-нормалното увлечение между 7 и 12 години, когато страстта по колекционирането е най-силна. Процесът е напълно инстинктивен и е свързан с оформянето на характера. По този начин детето се приобщава към един свят, в който може да притежава, да разменя и да променя насъщното. Истината е,

Необходима наслада или безсмислено прахосване на пари – границата е много тънка

че днешните деца вече не колекционират марки, кибритени кутийки, войници и календарчета, но също си имат колекции с любими вещи, дискове, игри…

Производителите добре знаят тази човешка страст и непрестанно предлагат на младите хора възможност да създават колекции, които те да заменят с приятелите си. Когато пораснат, събирачеството се превръща или в хоби, или в желание за притежание на конкретни вещи. Понякога прибягвате и се сещате за тях веднъж в годината, но това не пречи да желаете още и още… Трупате ги в гардероби и шкафове, пазите ги с години, без да ги използвате, но ви носят щастие.

Мъжете или жените са по-запалени?

Много психолози и социолози са на мнение, че предимно мъжете се впускат в колекционерство. Това е голяма заблуда, защото жените може да не събират скъпи вещи, но те купуват толкова много дрехи, чанти и обувки, че тази тяхна страст понякога стига до патологичност. Има и разлика при желанието да притежаваш – докато жените пазаруват според настроението и импулсивно, при мъжете всяка инвестиция е добре обмислена. Всъщност и мъжете, и жените еднакво колекционират, но различни неща.

Мъжете обичат да купуват техника и коли с лекота, докато жените си падат по по-дребните неща – бижута, гримове, дребни сувенири. В обзаведена от жена стая често ще видите десетки фигурки, които може и да са евтини, но ако съберете цените на всичките купени украшения, ще се окаже, че е стресиращо голяма.

Защо пръскате пари за щяло и нещяло?

Колекционирането е не само страст, но и начин да намалите напрежението, да успокоите страховете в себе си. Предметът носи сигурност – той е реален и вечен. Зад колекцията стои идеята да я използвате, да ви служи в живота. Тя е лек срещу скуката. Когато започвате да колекционирате, вие си създавате нов кръг от увлечения и познанства. Колекционерските страсти говорят повече за човека отколкото дългите беседи. Желанието да се колекционират повече и различни неща според някои говори за разпиляност на човека? А какво да кажете за тези, които се ограничават в събирането на едни и същи предмети цял живот?

Според специалистите е много трудно да се изгради психологически профил на хората, които трупат вещи. Но е ясно, че с годините, с промяната на вкусовете, сменяте и колекционерските си страсти. По-скоро колекционерството говори за гъвкавост на мисълта и адаптивност към условията.

Патология и липса на спирачки…

Винаги си поставяте въпроса: в какъв момент колекционерството прераства в болестно състояние? Когато без оглед на обстоятелствата, пренебрегвайки близки и обкръжението, сте обсебени от вещите. Има хора, които харчат състояния за неща, които не си заслужават нито средствата, нито усилията.

Няма нищо лошо в това да притежавате, но самият процес трябва да носи наслада и да не рефлектира негативно на вашия семеен и социален живот, да не се превръща в обсебване. Има една история за побъркания колекционер, който посреща гостите си в тясната кухничка, тъй като няма място в огромния му апартамент, който е претрупан от колекциите му от скулптури.

Пазите всичко. Лошо ли е това?

Съхранявате като реликви стари дрехи и списания с десетилетия. Навярно сте засегнати от синдрома за нежелание да изхвърляте – една от най-честите форми на натрапчиви зависимости. В дома на такива хора има ненужни предмети от детството, които те не могат да хвърлят – топчета, кукли, постери на любими в детството звезди, пише „Журнал“. Вярно е, че тези вещи са част от нашия живот и са свързани със спомени. Но да трупате ненужни фотоапарати, стари домакински съдове и куп други непотребни вехтории е сигнал за наличен проблем.

Питате се каква е разликата между колекционерството и невъзможността да изхвърляте? При трупането на стари и непотребни вещи липсва удоволствието. Там съществува страх от загуба и невъзможност да скъсате връзката с миналото, която се поддържа от предмета.

Някои хора страдат от синдрома на Диоген – отказват да изхвърлят боклуци от страх да не се лишат от нещо важно. За да се излекувате, първо започнете с изхвърлянето на старите вестници, чанти и обувки.