Няма по-популярно луковично стайно цвете от хипеаструма
Може би защото хипеаструма доскоро нямаше конкуренция. Сега вече се предлагат още разновидности на това семейство, всяка от които цъфти в различен период и така може да си осигурите ярки багри целогодишно.
Особено богат е изборът на видове за времето, когато летният парад в градината приключва – през есента, зимата и началото на пролетта. От септемврийския цъфтеж на нерината през есенното шоу на панкрациума, който се съревновава с лахеналията, до пролетните ароматни багри на фрезиите – асортиментът е достатъчно представителен.
Амарилис е първото цвете, готово да замести хипеаструма. Често бъркат двете растения. Те си приличат, но и се различават. Амарилисът е с корени, които не отмират в периода на покой. Поникват ефектни дълги листа едва след цъфтежа, а преди покоя те изсъхват. Тогава луковицата се държи на сенчесто, хладно и сухо място поне 8 седмици. Ароматният амарилис традиционно цъфти в края на лятото, а не през зимата като хипеаструма. Стабилният цветонос стига до метър, развива се много бързо, чадърът от цветове на върха му включва до 12. Те са по-дребни от тези на хипеаструма, но компенсират с количество. Багрите са нежни и акварелни в розово-вишневата гама. Тогава се полива обилно. Пресажда се през 3-5 години при
пълно запълване на почвата с дъщерни луковици. Растението обича плитки съдове, най-добре цъфти на тясно.
Кливията е едно от най- ефектните луковични цветя и по масивност на цъфтежа, и по красота на листата
Основното й достойнства е, че с годините цъфти все по- ярко. Не е съвсем лесно за отглеждане, но не се плашете от него. Цветовата гама е в оранжево-червени тонове с уникални оттенъци. Периодът на покой на цветето започва през октомври. Държи се на прохлада до поникване на цвето- носа (12-14 градуса). Тогава отново се премества в обичайни условия до цъфтежа през пролетта. Растението обича ярка, но разсеяна светлина със защита от преки слънчеви лъчи. Лятото може да се изнесе на открито. Не обича пресаждане. Местете го само при необходимост. Съдът не трябва да е голям. По време на активния растеж поддържайте постоянна влажност на почвата. Използвайте само топла вода.
Велхеймия е екзотичното цвете, което напълно оправдава прозвището си зимен факел
Оригиналната красота обаче предполага достатъчно капризи. Достигайки повече от половин метър на височина, листата са събрани в красива розетка от вълнисти, дълги и със сив оттенък листа. Те още повече подчертават разкошните съцветия – плътни метлички на върха на мощен цветонос. Багрите са розови и жълти. Най- напред на топло се развиват листата, а след това за цветовете трябва прохлада. Периодът на покой обикновено продължава цяло лято, листата започват да растат през септември. Тогава се пресажда, но през година. Пъпките се разтварят през зимата. Растението не понася преки слънчеви лъчи, но обича ярка светлина в периода на цъфтеж. Преди разтваряне на пъпките температурата трябва да е 12-15 градуса. Резки промени не са желателни. В периода на растеж се подхранва редовно, поддържа се постоянна влажност до прецъфтяването.
Спрекелията е ослепителна огнена красавица, която в същото време е с изчистени линии
Вечнозеленото луковично растение е ниско, стига до 30-35 см. На цветоносите се отварят единични цветове в червено – традиционно през пролетта или в началото на лятото. Но може да се премести периодът на покой и така пъпки да се появят по друго време. Изиска ярко осветление, не се страхува от преки слънчеви лъчи. Не обича прохлада, по време на цъфтежа температурата не трябва да пада под 23 градуса. При покой се държи на 18. Спрекелията предпочита да й е тясно (между луковицата и стената на съда до 3 см почва). Заравя се наполовина. Издържа без проблем на сух въздух. По време на растеж се полива обилно, а след това водата постепенно се намалява. Подхранвайте само при появата на цветоноса веднъж на 2 седмици. При изсъхване на листата луковицата се съхранява на сухо при температура 18 градуса. Пресаждането стимулира поникване на цветонос.
Leave a reply