Депресията е често срещан гост в пубертета, особено при момичетата, но родителите трябва да могат да я различат от „нормалните“ тийнейджърски настроения
Юношите в депресия плачат често, а когато се веселят, го правят на висок глас и имат буйни реакции. Техните настроения постоянно се сменят без никаква видима причина. Може да гледате трилър и да хрупате пуканки и той изведнъж да започне да плаче. Опитайте да разговаряте, но не показвайте, че сте уплашени. Бъдете нащрек за други симптоми.
Липсата на апетит или препаленият апетит, проблемите със съня, дългото въргаляне в леглото, сънотворни, успокоителни, много кафе или алкохол, прекомерната раздразнителност и очевидната апатия – всичко това са сигнали.
Вероятно знаете какво синът или дъщеря ви обича да прави. Проверете дали още има ищах за любимите си занимания. Направете проверка и с любимите храни – започнете да му готвите само тях. Отказва ли ги, не е добре. И се ослушвайте за вербализиране на проблема. „Дебела съм“, „Не заслужавам“, „Животът ми е тъп“ са реплики, които могат да го подскажат.
Депресията обикновено има и физически проявления – главоболие, стомашни болки, проблеми с кожата, ноктите, косата
При по-тежки състояния се повлиява и цикълът на момичетата.
Най-трудно ще предразположите тийна към разговор, но бъдете постоянни в желанието си. Няколко пъти ще ви затвори вратата под носа, но когато види, че наистина ви пука, ще ви допусне до себе си. Не задавайте прекалено много въпроси – с това го товарите. Уверете го, че сте до него и ще му помогнете отново да бъде щастлив. Изслушайте го внимателно, без да прекъсвате и без да го съдите дори при изказвания като „Всички ме мразят“ или
“ Животът ми няма смисъл“.
При думата „психиатър“ тийнът ще подскочи и може да му навредите повече, отколкото да му помогнете. Затова предложете да отидете заедно „на консултация“ или „при специалист“. Обяснете, че както тялото боледува, така понякога боледува и душата. Едни хора са учили години наред, за да знаят как да помагат.
През цялото време показвайте на сина или дъщеря си, че разбирате чувствата му/й. Навъртайте се повече около детето си, но не за да го глезите с подаръци и съжаления, а за да бъдете заедно и да показвате подкрепата си. Погрижете се да се движи много, да се натоварва с някакъв спорт, да се храни здравословно и да има цел, която да го дърпа напред.
Leave a reply