Тази история доказва, че птицата на щастието съществува… Тя спаси живота ми!

Дали има такава птица или няма, никой не може да потвърди със сигурност. На мен обаче ми се струва, че по-скоро има, но не всеки оценява и използва мига, когато митологичната птица каца на рамото му. Така се случи и с мен… За съжаление, въпреки огромното ми желание да се възползвам от този изключителен шанс в моя живот, все не успявах да се порадвам колкото е възможно повече на рядкото събитие. Но има момент от моето детство, в който благодарение на нея, получих втори шанс за живот.

Тя идва много тихо, почти неусетно. Кацва на рамото и чака, за да разбере дали да поостане, или да си отлети обратно. За пръв път тя кацна върху мен, когато съм бил току-що роден, само на два месеца. Не помня обаче какво точно ми казваше мама – в люлка ли съм бил или на земята. По-скоро второто – на постелка на пода, защото си спомням, че до седмата си годинка в стаята ни нямаше легла и спяхме на плетени рогозки от папур. Наричахме ги хасъри – така, по селски. По-късно вече имахме сламени дюшеци върху рогозките.

птицата на щастието

Аз съм късметлия

Та през октомври 1945 г. аз – вече бебе на два месеца, сладичко съм си спял в стаята, а майка ми и баща ми нещо работели по двора. Времето било мрачно и ветровито. Вятърът бил много силен, направо се вихрел навън. Изведнъж се чула глъч у съседите и се вдигнал пушек.

ГОЛЯМ БАНЕР ЗА ПО КРАСИВИ

Пожар сред есенния вятър… Подпалила се постройка, в която имало бали сено или слама. Огънят много бързо се разгорял от бушуващия есенен вятър. Горящи искри и въглени се разхвърчали към нашата къща. Вероятно и ние сме имали подобна постройка до нашата къща, която също много бързо се подпалила. Минало доста време, докато намерят вода. Такава почти нямало в голямо количество. Някога, през онези години, имало само улични чешми, които течали сутрин рано, за около 2-3 часа. После спирали, защото липсвало налягане, за да текат по високите места на селото ни. А ние живеехме точно в тази част, наречена и досега Бърчината.

Сутрин хората от махалата нареждаха (още от два часа след полунощ) разни съдове: тенджери, кофи, бакъри, стомни и дамаджани. Та затова водата беше в ограничени количества и след подпалването при комшиите почнала да свършва водата на всички съседи. И докато всички се борели със съседския пожар, се подпалила и нашата къщичка. Като видели, че няма да успеят да загасят вече разгорелия се пожар, въпреки помощта на притеклите се на помощ и по-далечни съседи (с налятата от сутринта тяхна вода), родителите ми започнали да изнасят сиромашката си покъщнина, та дано успеят да спасят поне нещичко. В суматохата забравили, че аз съм си спял тихо и кротко в единия ъгъл на стаята. И как да се сетят в такъв момент точно за мен – шестия по ред в това бедно семейство?!

Сигурно затова птицата на щастието точно в този момент е била до мен. След догарящия покрив, огънят подхванал и тавана… И точно тогава майка ми ме потърсила сред изнесения оскъден багаж и изпищяла: „Христо, къде е детето? Изнесе ли го?“ Вече започвали да падат керемиди и горящи греди наоколо, а от тавана затрещели гърмежи. Хората се разбягали с викове: „Бягайте, в къщата на бай Христо има бомби!“

Всички знаели, че баща ми е бил комунист още от 1922 г. и, понеже сме били последна къща на селото, преди 1944 г. понякога идвали партизани за хляб и каквото друго баща ми можел да им задели. Е, бомби в къщата ни не е имало. Но се оказало, че на тавана имало сандъче с патрони, които баща ми забравил да предаде след установяването на новата власт – сетил се само за две гранати, които партизаните му били подарили, но той си ги предал веднага след 9-и септември. Но да се върнем на онзи фатален пожар в моя живот: след писъка на майка ми, баща ми се втурнал в горящата къща и, въпреки падащите греди и керемиди и тежкия пушек, успял да ме изнесе навреме, като само малко пострадал от една падаща горяща греда, която обгорила леко косата му.

Разказваха ми после, че тази къща баща ми я е градил съвсем сам – без никаква странична помощ. Дори един от най-богатите за онова време в Кричим – негов по-голям брат, стотинка не му дал и не му помогнал с нищо. След като къщата ни изгоряла до основи, татко пак се заел сам да строи нова къща – започнал от нищо: нямал нито средства, нито материали.

Като знаех тази история, не се отчаях, когато по-късно ми се случи да загубя големия си апартамент в Пловдив, а се заех сам и си построих една колибка в родния ми Кричим, на около 200 метра от бащината ни къща, която през 1968 г. беше продадена от родителите ми, когато се заселихме в Пловдив.

И двамата имаха на стари години късмета да изживеят последните си дни под моите грижи и уважение. Птицата на щастието е била по-великодушна към тях, но и мен е запазила жив и здрав, за да доживея до днешните ми 72 г. Много пъти тя се опитваше да ме окуражи, но явно самият аз съм си виновен за пропуснатите шансове. Не, не се оплаквам – просто знам, че ако отново имам късмета птицата да кацне на моето рамо, трябва да я уловя. Никога не е късно.

Г.К., Кричим

Източник: „Жуpнaл“
vitamin_b17_complex_rak_bodilax_zapek_otslabvane_ured_za_srebarna_voda_D-r_Silver_
trenajorni_ochila_D-r_Vijan_dalekogledstvo_kasogledstvo_katarakta
lula_inhalator_astma_kihane_kashlica_himalayska_sol_magic_belt_kolan_bolka_kryst_grabhidro_helt_alkalna_voda_srebarna_vodainderma_psoriazis_kojni_problemi

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар