Как да постъпите, когато някой ви нарани?

Да го нараните още по-силно? Тогава болката ще нараства като снежна топка. За този случай съществува едно правило

Ако получаваме от другите нещо лошо, трябва да им върнем ПО-МАЛКО лошо и тогава в отношенията то ще намалява.

Например, ако в транспорта някой ви настъпи, не е нужно да крещите пред всички: „Ама че слон, как ви издържа тази планета!”. Това само ще породи у него желание да ви изхвърли от автобуса. Достатъчно е да кажете: „Ох, как ме заболя!”.

Този баланс трябва да се спазва навсякъде – не само в семейството, но и в работата, в отношенията с приятели и с любимите хора. Ако подчинен позволява на своя началник да си изкарва върху него лошото настроение, това няма да доведе до нищо добро. Важно е да му кажете, че се държи недопустимо, но да го направите уважително и насаме.

Ако човекът върши много работа, но получава малка заплата, не бива да очаква да го оценят по достойнство. Обратното, такива хора обикновено никой не ги уважава и те първи попадат под ударите на съкращението.

Ако постоянно служите на приятелите си като кошче за душевни отпадъци, а самите вие не можете да ги намерите, когато имате нужда от тяхната подкрепа, значи само отдавате и не умеете да вземате в тези отношения.

Всяка неизживяна емоция (гняв, страх, радост, скръб) ще търси изход, докато не се създаде ситуация, когато ще може да се прояви.

Ние сме живи хора и ни е свойствено да изпитваме различни емоции, които невинаги са приятни. И е важно да се научим да ги изживяваме и проявяваме, а не да ги крием у себе си. Иначе те се превръщат в заболявания или проблеми. И това бреме ще ни тежи, без да разбираме, че самите сме го създали: като не сме изживели скръбта по починалата си майка или не сме изразили гнева си в отговор на предателството на любимия човек.

Вероятно са ви познати случаи, когато жена губи един след друг близките си, но при това приема всичко стоически, като войник. Но ситуациите със загубване на близък се повтарят заради това, че тя не си позволява правото да изпадне в истерия, да преживее пълнокръвно мъката си, да даде воля на емоциите си, за да престане бавно да умира, а да започне да живее.