Не му давайте думата, т.е. не изпускайте контрола в разговорите с него
Любезно, но твърдо налагайте темите, които интересуват вас, а не него. Фокусирайте се упорито върху своята тема.
Той ще избяга от вас, когато разбере, че не съуча-ствате. На егоиста това му е хубавото – нуждае се от интерес към персоната си и не се задоволява да е „радио”, което си говори, пък не получава отклик. Като се усети така поставен, търси по-съпричастен колега.
Не му правете услуги в никакъв случай. Наистина ще се впие като вампир във вас. Него природата го тика към нечовешка ефективност – с минимум свои усилия да получи максимум полза за себе си. Като не му позволите да ви използва, ще се насочи към следваща жертва.
Той се храни с вашето унижение. Хората, които получават такова име, са само-влюбени и обичат да им се възхищават. Но са по-безобидни, защото „ах, ти си неотразим“ им е достатъчно. А на егоистите им е необходимо и да чувстват превъзходство над другите. Те са умели манипулатори, които знаят как да поемат контрола над ключови емоционални настройки, за да ви внушават чувство за малоценност или за вина.
Не бива да влизате в играта на колегата, който се хвали, изтъква преимуществата и постиженията си, за да ви внуши, че е нещо повече от вас. Ако вижда, че успява, той се ожесточава и храни егото си, като мачка самочувствието ви. Същото е и ако усети, че се чувствате виновен, задето не му обръщате достатъчно внимание или не му давате да ви използва. Бъдете сигурни, че щом долови дори да трепнете, ще засили манипулативния си натиск, за да ви обсеби.
Не е проява на лошо възпитание да напомняте на егоцентрика, че светът не се върти около него. Трябва да е с добре премерена доза ирония. Все пак той е ваш колега, налага се да работите заедно, а грубостта ще усложни отношенията ви. Колкото и да ви се иска да го отрежете точно както заслужава, вмятайте с усмивка „Естествено, че ще се занимаем първо с твоя проблем, ти си най-важният“ или „О, отдавна съм разбрал, че си велик“. Бъдете дипломатични, не го обвинявайте „За теб няма значение какво мислят другите“, а казвайте „Готов ли си да изслушаме все пак и мен“.
Егоистът не забелязва чуждите мисли и емоции, зацикля само върху собствените си. Но точно по тази причина много добре усеща всяко посегателство върху тях. Това ще рече, че вашата ирония го пробожда в най-милото му – самовлюбеността. А вашата претенция за равнопоставеност е посегателство върху неговия егоцентризъм.
Leave a reply