Моят въпрос го ядоса и той показа истинското си лице!

Мога ли да ви се доверя? Ще го направя – малко принудително ще ви превърна в свои лични свидетели. Е, на нещо минало, но все пак свидетели. Защото това е моята история, но би могла да е и ваша. А аз може да съм всичко, но не и егоист. Затова я споделям, за да не се повтаря…

Бях много наивна, добродушна и чистосърдечно приемах всичко, което ми се случва, като нормална подредба на живота. Спомням си годината, в която моят живот се преподреди – тогава си мислех, че за добро,

раздяла справедливост

Разделихме се

но после всичко се обърна.

Подадох документи за работа като счетоводител в една фирма. Интервюто мина великолепно – наеха ме веднага. Всичко вървеше добре – учех се бързо, поощряваха ме, потупваха ме по рамото, всички ми се радваха. Най-вече шефът: добре сложен, солиден 40-годишен мъж, който вдъхваше респект и уважение.

Фирмата имаше много клиенти и нещата вървяха прекрасно. Един ден шефът (ще го нарека г-н С.) ме покани на някаква официална вечеря – постепенно се превърнах в негово доверено лице. И от дума на дума, от вечер на вечер стигнахме до много по-близки, а постепенно – и до интимни отношения. В рамките на година се превърнахме в семейство.

Бях най-щастливата жена: с прекрасна работа и семейство (с малка дъщеричка!), и всичко това – свързано с един човек, когото бях поставила на пиедестал заради коректността му, уважението към работата и служителите, дискретността, умението да балансира нещата. Това се оказа маска.

ГОЛЯМ БАНЕР ЗА ПО КРАСИВИ

Разкрих неговата тайна. Стана случайно. Една вечер преглеждах поредните документи и попаднах на странна разписка – казах му, а той измънка смутено „ще се оправяме утре“. Това утре не донесе нищо добро: докато настоявах да уточним нещата и исках да направя проверка, убедена, че клиентът е сбъркал, той накрая се ядоса и направо ми изкрещя: „Престани с простотиите – какво се правиш на наивна!“ Моля? Нищо не разбирах. Скарахме се жестоко. И той не усети как разкрива пред мен тъмната си страна…

Няма да навлизам в счетоводни подробности, само ще ви кажа: той крадеше безцеремонно от всички. Стана ми ясно и защо са наели именно мен – новопръкнала се специалистка по… нищо! Аз започнах да практикувам професията си именно в тази фирма и той така добре ми беше представил грешното за вярно, че дори не разбрах как са ме изпързаляли.

И това не е всичко: „Длъжна си да спазваш конфиденциалност – ти си моя съпруга и ще ме подкрепяш, нали?“ Реших, че може би греша, и ще остана. Докато не се стигна до едно безумно източване на пари за нищо от малка фирма за детски играчки, чиито собственици имаха болно дете. Отново попаднах на странна разписка и не издържах: направо го обвиних, че е безскрупулен. А той явно разбра, че с мен на глава не може да се излезе и нещата загрубяха. След седмица се оказа, че сме в процес на развод и има опасност да загубя правата си над детето.

Беше се подготвил – не успях да победя неговите аргументи в съда и ми отнеха правото да виждам детето.

Оказа се, че пия, водя чужди мъже вкъщи, пред детето, позволявам си да я бия… Чух за себе си неща, които не мога да поместя в съзнанието си.

Развод… Отнемане на детето… Изгонване от работа… Бях напълно съкрушена. Изпаднах в депресия, от която ми се струваше, че никога няма да мога да изляза. И така – година и половина.

Моят истински рицар! По стечение на обстоятелствата се оказах собственик на малко куче, което една сутрин просто спеше на изтривалката ми. Не, не той е рицарят, но всъщност също ми помогна… Бяхме две самотни души, зарязани от всички. Ходех в парка с новия си приятел и постепенно насъбрах куп приятели. А един от тях просто се оказа онази половинка, която цял живот търсим. И истински рицар по душа. След дълго чакане той най-накрая успя да ме накара да му споделя всичко. И когато разбра, как един човек е съсипал живота ми, каза: „Имам познат адвокат – трябва да наместим нещата по местата им.“

Не мога да ви кажа как го направи, но от мен поиска само копията на онези странни разписки от фирмата, които бях направила, за да ги преглеждам и вкъщи. След месец се оказах свидетел по дело, заведено от всички фирми, пострадали от г-н С. Моят адвокат беше направил невъзможното: беше събрал доказателства и свидетели, които уличаваха бившия ми съпруг в не едно престъпление… А когато се чу няколкогодишната присъда, не можех да повярвам…

След като г-н С. (защо ли го наричам господин? Той е едно нищожество…) попадна зад решетките, в същата съдебна зала отпаднаха всички обвинения по мой адрес – откриха се хората, които признаха под клетва, че са съдействали на С. да ме натопи, но мислели, че е шега. Те с удоволствие признаха неволното си съучастие.

Така че днес живея своя нов живот – с малката си дъщеря и новия й татко, който се яви като мой спасител и партньор завинаги.

А защо ви разказах всичко това? Защото изгубих година и половина от живота си заради страха си, заради липсата на смелост да потърся справедливост. А тя винаги идва – дали ще е късно, или по-навреме, зависи само от нас.

Н. И., 32 г.

Източник: „Журнaл“

vitamin_b17_complex_rak_bodilax_zapek_otslabvane_ured_za_srebarna_voda_D-r_Silver_
trenajorni_ochila_D-r_Vijan_dalekogledstvo_kasogledstvo_katarakta
lula_inhalator_astma_kihane_kashlica_himalayska_sol_magic_belt_kolan_bolka_kryst_grabhidro_helt_alkalna_voda_srebarna_vodainderma_psoriazis_kojni_problemi

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар