И дo днес не мога да повярвам как се държаха приятелите на мъжа ми след развода. В началото се радвах, че са така загрижени за мен. Но скоро ми стана ясно, че не ми помагат да се справя с раздялата, а искат само да ме свалят.
За пръв път наистина се смутих, когато Мартин, най-добрият приятел на мъжа ми (семействата ни също бяха приятелски), настоя непременно да вечеряме заедно. Докато седяхме в ресторанта, той се държеше доста
Не знам какво им стана
странно, непрекъснато се мъчеше да вземе ръката ми в своята.
Когато ме покани да си допием у тях, защото Златка (жена му) и детето били при майка й, ми се стори, че нещо не е съвсем наред, но все още не допусках нищо лошо. Отидохме у тях. Щом седнахме на дивана, той ме прегърна и ръката му започна да се плъзга все по-надолу… Едва го удържах. Стана ми ясно, че трябва бързо да се измъквам. Отдъхнах си, когато след половин час успях да си тръгна.
Но една седмица по-късно друг приятел на мъжа ми цъфна на вратата в десет вечерта. Държеше бутилка вино в ръка и влезе с думите: „Не мога да понеса мисълта, че ще бъдеш сама в леглото тази нощ.” Изведнъж ми стана ясно, че те всички ме смятат за лесна плячка, при която можеш да постигнеш всичко, което си поискаш – само защото съм сама и се нуждая от няколко утешителни думи.
Как трябваше да се държа?
След три седмици бях поканена на рожден ден на моя добра приятелка. Партито беше у тях. Отидох с мисълта, че ще прекарам една спокойна и приятна вечер. Но не стана така. Цялата вечер се опитвах да се спася от набезите на мъжете, които знаеха, че скоро съм се развела и ме смятаха за лесна…
Дори шефът на моята приятелка Петя, който също скоро се беше развел, веднага започна да ме сваля, щом разбра, че и аз съм разведена. „И вие ли се чувствате така самотна вечер в леглото като мен?“, започна безпардонно атаката си той. Не казах нищо и не направих скандал, само защото той беше началник на Петя и не исках да й причиня неприятности. Станах и си тръгнах.
Набезите не приключиха
След развода имах късмет и си намерих много добро жилище в стара кооперация в центъра срещу неголям наем. Един от съседите беше много приятен и дори се сприятелихме, поне аз така си мислех. Но това не продължи дълго. Само до момента, когато разбра за моето семейно положение: у него веднага се събуди „ловният му инстинкт“ и започнаха досадните подмятания и свалки. Обясних му в прав текст, че го приемам само като приятел, и не приемам нищо друго, но това не го впечатли особено. Върхът беше, когато ме покани на кафе. „Е, най-вероятно най-после е схванал, че няма да сме нищо повече от съседи“, мислех си аз и се радвах, че всичко е изяснено между нас. Но се лъжех.
Както си седяхме при него в хола, той започна да се приближава все повече и повече. Когато се наведох към масичката да си взема чашата с кафето, внезапно се опита да ме целуне! Аз толкова се стреснах, че за малко не му ударих един шамар.
След като много ясно му обясних какво си мисля по въпроса, станах и си тръгнах.
Отново с халка
Но не и омъжена. Просто така и не разбрах какво толкова намират мъжете в разведените жени? И защо смятат, че те са по-леснодостъпни?
Затова започнах отново да си нося венчалната халка, само за да се пазя от досадници. Ако бившият ми знаеше…
Ана Т., 35 г.
Източник:Журнaл
Leave a reply