Защитеното Драгоманско блато мие южните склонове на високия 1205 м варовиков чукар Чепън планина
Тя е на не повече от 25 км от София. Ако пътувате с кола, след като подминете Драгоман по главния път за Белград, се оглеждайте вдясно, за да хванете второкласния път за Годеч. След още километър ще се окажете точцо в южното подножие на Чепън и непосредствено до северния бряг на Драгоманското блато. Оставете колата на паркинга край началото на Блатната пътека.
Планината представлява добре оформен стръмен гребен с дължина от 20-ина километра и широчина от около 1,5 км. Върху връхната точка на билото е вдигнат голям оброчен каменен кръст – Петровският кръст. Според някои сведения в древността на това място е имало светилище на бог Сабазий. Освен по пътеката, която започва от сградата на местното Сдружение за дива природа „Балкани“, може да изкатерите покрития с варовикови камъни хребет и по избран от вас немаркиран маршрут. Имайте предвид обаче, че южният склон на Чепън над блатото е много стръмен и труден за катерене.
Който и маршрут да изберете, за около два часа ще стигнете до върха. Гледката, която се открива от Петровския кръст, си струва усилията. Оттук отлично се проследява голяма част от билото на Стара планина, Витоша, много-бройните други по-малки планини и възвишения. Ако погледнете в южна посока, далече долу ще видите разпрострялото се на площ от 350 хектара Драгоманско блато. Зад него са ниските възвишения, известни с името Три уши. През 1885 г. те са били редутът, на който е изкована победата в Сръбско-българската война.
Щом слезете от Чепън планина, посетете и другата местна забележителност – Драгоманското блато. За него ще ви е необходим още около час. Изградената преди години 300-метрова дървена пътека и наблюдателната кула сега са почти изчезнали. Последните стотина метра от Блатната пътека са в много лошо състояние. Не поемайте риска да вървите по изгнилите паянтови дъски в тази част на обиколката.
Иначе в блатото има какво да се види. През 90-те години на миналия век то е било почти пресушено. Но след като става защитен обект, една от малкото останали у нас влажни зони започва бързо да се възстановява. Чудесно място е за любителите на птиците, тъй като то е на пътя Виа Аристотелис на мигриращите пернати. Блатото е любимо местообитание на защитени видове като голям воден бик, малък воден бик, орел рибар, ръждива чапла, орел змияр, сокол скитник, керкенез, белоопашат мишелов, черен щъркел, белоока потапница, бял щъркел и кокилобегач. Освен над 180 вида птици в блатото може да се видят и 140 вида представители на флората, между които е водната лилия.
Leave a reply