Може би и вашето дете ви следва по петите навсякъде и през цялото време. Какво означава това?
Ако ви е невъзможно да отидете за хляб или до тоалетната, без да сте придружени от детето, знайте, че то не
Вместо да се дразните, опитайте се да разберете
се стреми да ви манипулира, нито пък да ви пречи. Тези негови „капризи“ съответстват на прекалено сложни или тревожни за него ситуации. То се стреми към родителя, у когото търси сигурност в случай на безпокойство.
Вместо да се дразните, опитайте се да разберете.
На 2 години
Когато мама посреща вкъщи приятелка или говори по телефона, малкото става неспокойно и се залепва за нея. На тази възраст непознатото тревожи и детето се успокоява при физически контакт с родителя.
Как да реагирате?
Не възприемайте плачливия му тон и му отговорете спокойно. Гушнете го – от докосването се активизира производството на хормона ок-ситоцин, който носи блаженство и хармония. Погледнете детето в очите, отделете му малко време, за да се „зареди“ с вниманието ви. Не се нервирайте. Покажете му, че и когато разговаряте с друг човек, пак мислите за него с любов.
На 4 години
Щом тръгнете нанякъде, детето застава на вратата и иска да дойде с вас. То вече е доста самостоятелно и се стреми да го покаже, но при условие, че мама е някъде наблизо.
Ако се разстройва при всяко ваше излизане, може би „резервоарът“ му от любов не е съвсем пълен и това поражда страх, че може да бъде изоставено.
Как да реагирате?
Това поведение е типично за фазата „Не искам пък!“ Може би детето не желае да остане с бащата, който не е достатъчно привлекателна за него фигура. Бащата не бива да се отказва от функциите си, обезкуражен от по-голямото влияние на майката, пише „Журнaл“. Неговото присъствие е от изключително значение именно за да се олекоти връзката с майката, преди да е станала болезнена.
Не влизайте в конфликт с детето – колкото повече му се противопоставяте, толкова по-упорито става то.
Вместо това му кажете: „Добре, облечи се, защото навън е студено.“ Липсата на съпротива у вас може спокойно да го откаже от намеренията му.
На 6 години
Детето стои мълчаливо до майка си, не казва нищо, не прави нищо, но не се и отдалечава. Лоша идея е да го пропъдите, въпреки че неговото натрапчиво присъствие ви тежи.
Как да реагирате?
Детето, което не говори, със сигурност страда. Може би наскоро е изживяло нещо – смъртта на домашния любимец, преместване в нов дом, раждането на братче или сестричка… Емоциите му са блокирани в него и то е неспособно да ги изрази.
На тази възраст детето все още не е много обиграно със словото. Помогнете му под формата на игра, насърчавайте го да измисля истории – вие ги започвайте, а оставете на него да ги довършва. Внимавайте в сюжетите, които развивате – в тях не трябва да има и сянка от тъга и отрицание. Детето ви има нужда от любов, за да се освободи от напрежението.
Leave a reply