Станах на шейсет и ми се живее! Това лошо ли е?


Съпругът ми почина, децата се пръснаха. А аз да умирам ли?

Преди четири месеца почина съпругът ми, който беше осем години по-възрастен от мен. Отиде си много мъчително от рак. До последния момент бях до него, а след това мислех, че всичко за мен е свършило. Не виждах за какво да живея, а двете години, които прекарах до болничното му легло, ме бяха белязали силно.

Някак си бях решила, че е напълно нормално и аз да си отида. Нямаше на кого повече да съм необходима. Децата отдавна бяха порастнали и се пръснаха – дъщерята в Германия, синът в София. Тях и внуците ги виждах един-два пъти годишно, иначе всеки ден ми звънят, не мога да си изкривя душата…

Но някак си всичко изгуби смисъл и аз бях загубила всякакъв живец. Докато един ден, и аз не знам как стана, видях, че е красива пролет, забелязах цветята, чух птичките и си казах, че не е казано, че след всичко преживяно, трябва да се предам. Това, че съпругът ми почина – жалко, беше добър човек и се обичахме, но моето време още не е дошло. Защо за пръв път да не поживея и за себе си?

И продължавам да се чудя дали това не е егоистично.

Д. З., Стара Загора

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

1 коментар

  1. Десислава Караиванова says:

    Не,не е егоистично,мила госпожо. Вие сте изпълнила дълга към съпруга си, продължавате да го изпълнявате и към децата си. Дори напротив, да си поживеете щастливо вашия собствен живот същ е част от дълга ви към тях :) все пак не е ли по-добре да виждат във вас една щастлива и добре изглеждаща майка? Така им давате и хубав пример ;) успех и дерзайте.

Добавете коментар