4-годишният ви син играе на килима в хола, вие си четете вестника в креслото и изведнъж чувате псувня, изречена с апломб
Ужас – откъде дойде това? Той не е чувал нито баща си, нито дядо си, нито друг близък да изрича такива скверни думи.
Преди да се скарате на наследника си, опитайте да разберете как са попаднали в речника му. Ако го видите да блъска две колички, докато ги изрича, всичко е ясно.
Още в ранна възраст децата има откъде да научат неприлични думи и изрази – от връстници в детската градина, от дочута реплика на улицата или от телевизора. Често те не знаят значението на това, с което са обогатили езика си, но с жар го повтарят.
Като детето изрече нещо подобно, направете се, че не сте чули, но занапред внимателно го наблюдавайте. Възможно е словесната находка да бъде забравена бързо. Ако обаче то продължи да нарича брат си „лайно“, за да го обиди, отправете строга забележка. Обяснете, че такива думи не се употребяват. Все още не прилагайте наказателни мерки.
Между 5 и 8 години децата започват съзнателно да използват неприлични думи. Според психолозите възможни са три причини. Първата е, че по този начин успяват да привлекат вниманието на родителите си. Втората често е желание да подражават – на приятел или на герой от филм. А най-вероятната причина е, че вашият наследник се опитва да се представи за по-авторитетен, защото в този период грубите думи се приемат като израз на сила.
Употребата на ругатните е осъзната и вече не бива да се правите, че не я забелязвате с надежда да мине от само себе си. Веднага трябва да вземете мерки. До 8-годишна възраст децата са много податливи на моделиране. Ако пропуснете този период, после ще ви бъде по-трудно.
Изкореняването на лошите думи не е проста работа, но запазете самообладание, проявете твърдост и търпение. Без колебание заявете:“ Не желая повече да слушам такива приказки от теб“ . Обяснете, че дори човек да е ядосан, трябва цивилизовано и сдържано да изразява чувствата си. Като ругае и обижда, показва слабост, а не сила.
Жаргонните думи стават особено любими в началния курс. Децата започват да ги употребяват много често и така се чувстват интересни и големи. Някои стават паразитни – обръщенията „брат“ и „човек“ придружават всяко изречение. Не влизайте в открита война с жаргона.
Детето ще я приеме като посегателство върху личната си свобода и принадлежността си към определена група. Съобразете се с това и заявете, че може да си общува така с неговите връстници, но не и у дома и на обществени места.
И при борбата с лошите думи най-важен е личният пример. Ако вие учите детето на вежливост, а ругаете и обиждате, може да сте сигурни, че то ще за-
помни вашето поведение, а не съветите ви.
Leave a reply