Белинташ – най-енергийното място в цяла България

Белинташ смайва с древни мистерии и незабравима панорамна гледка

Скалното светилище в Родопите е на 30-ина км югоизточно от Асеновград и на 160 км от София. Платото с площ около 5 дка се издига на 1026 м над морското равнище и се слави като енергиен център.

За да стигнете дотам, трябва от Асеновград да хванете пътя за Кърджали. В с. Червен отбивате вдясно за с. Врата. 1-2 км преди селото пътят става почти черен. Там се намира последното място за спане под покрив – Чортовата къща. От Врата в югоизточна посока тръгва горската пътека за Белинташ. Тя е сравнително лека и за половин час се стига до подножието на легендарното плато.

Самото име вероятно идва от родопското название за бяло – белън, и от турцизма за камък – таш. Сивкавобялата каменна повърхност на платото прилича на излегнат по корем лъв с глава на север. Според легендата това е Сфинксът, страж на древното светилище. Преди да се изкачите до темето на сфинкса, трябва да преминете по изсечени в древността каменни стъпала.

Освен средище за култово общение с природата и боговете Белинташ вероятно е бил древна обсерватория. Тук жреците са изчислявали времето за селскосгог ланските дейности. Свидетелство са няколко стотин дупки, в чиито съчетания се откриват очертанията на съзвездия. Белинташ е бил свято място за тракийското племе беси, където те са извършвали жертвоприношения в чест на бог Сабазий. Сребърен барелеф с неговото изображение е бил намерен през 80-те години на миналия век от местни жители, но после тайнствено из-чезнал.

Според легенда Белинташ е на пътя по който Александър Велики е посетил намиращото се в сърцето на Родопите светилище на Дионисий, чието място е неизвестно днес. Иманярите вярват, че в пещера в подножието на платото той е скрил скъпоценности и златна колесница.

Платото е заобиколено в кръг от по-високи била, на около 4 км западно по права линия е легендарна Кръстова гора. Смята се, че от околните върхове хората са проследявали мистериите, извършвани върху скалния олтар. В централната част на платото се забелязват множество загадъчни форми. Някои изследователи смятат, че са дооформяни със сечива от траките. В центъра на платото-олтар са изсечени безспорно от човешка ръка два басейна с диаметър над 2 м. Те се пълнят с дъждовна вода, смятана за лечебна. Нишите около кладенците също се възприемат като дооформени от човешка ръка места за сядане.

Една от най-впечатляващите черти на Белинташ е неговият енергиен потенциал. Усеща се, щом стъпите на централното плато, пише „Всичко за семейството“. Ако носите компас, ще видите как магнитната стрелка се върти известно време, преди боязливо да посочи север. С джипиес ще се уверите, че невинаги стрелката на магнитния компас заема правилната ориентация север-юг.

На уникалното плато живеят редки представители на флората и фауната, сред които лечебни билки и защитени птици като алпийски бързолет, червенокръстна лястовица и червеношипа ветрушка.