Ако не бях изневерил, още щях да имам съпруга

Любовницата беше едва втората жена в живота ми

И аз като много хора, разбрах какво съм загубил, едва след като окончателно го загубих… Със съпругата му бяхме гаджета още от ученици – от 16-годишни ходехме заедно, правихме любов за пръв път, когато бяхме по на 17 – и на двамата ни беше за пръв път. След това пак заедно отидохме в университета, заживяхме заедно, оженихме се, родиха ни се две деца. Но едно нещо ме глождеше – тя беше първата и единствена жена в живота ми, както, уверен съм, аз все още съм единственият й мъж… Не твърдя, че нещо ми е липсвало, но когато съм бил в компания и слушам приятелите си какви лакардии разказват и, честно казано, чудех се аз какво да кажа и чувствам, че нещо не е наред… И така стана че двайсет години след брака ни и двайсет и шест откакто сме заедно, започнах да излизам с една колежка. Първо мислех, че е просто невинна забежка и повече исках просто ей така – да знам, че съм опитал поне с още една жена. Колежката обаче започна да става все по-агресивна и, честно казано, сама направи така, че връзката ни да излезе наяве. Жена ми не можа да прости това и се наложи да се изнеса. В момента живея с колежката, нямаме развод, но нявярно и това ще стане. Истината е, че осъзнах, че жена ми е любовта на живота ми и друга не ми е трябвала, но вече май е късно…

В. Н., Видин

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар