Едва ли има на света родител, който може да остане равнодушен пред плачещото си дете
Най-често от състрадание, понякога от раздразнение, веднага казва дежурната реплика „Спри да плачеш“. Тя обаче е абсурдна, като се замислите.
Докато детето е малко, то не разполага с друго средство за комуникация, освен да сигнализира за проблема си с плач. Така казва на света, че е гладно, жадно, мокро, че го боли или че има нужда от прегръдка. Да спре да плаче би означавало да спре да съобщава, без проблемът да е решен.
По-голямото дете вече може с думи да обяви нуждите си, но плачът остава средство за изразяване на емоции. Като му кажете да престане да плаче, сякаш му внушавате, че не бива да дава израз на чувствата си, че трябва да ги потисне в себе си и само да си ги превъзмогне. Това не е добър урок в ранна възраст, когато е много важно да предразположите детето да споделя.
„Спри да плачеш“ обърква детето. То става несигурно в преценката си за въздействието на външните фактори върху него. Може би за вас е абсурдно
се плаче за отнета кукла или счупено камионче. За него обаче проблемът е най-сериозният на света. Играчката има огромно значение и си струва сълзите. Репликата, казана дори с най-мила интонация, не успокоява положението, а го влошава, защото показва родителското неразбиране. Точно както вие се дразните, като са ви откраднали колата, а някой ви казва да не се ядосвате.
Освен това в детството реакциите са спонтанни, така че няма смисъл да очаквате детето ви първо да помисли и после да реши струва ли си или не си струва да плаче.
Вместо да повтаряте дежурния глупав израз, помогнете на детето да се успокои, като го разсеете. След това може да обясните за какво си струва и за какво не си струва да се плаче с думи, достъпни за възрастта на сина или дъщеря ви.
Не съобщавайте обаче клишета от сорта, че мъжете не плачат или че само лиглите плачат. Всеки понякога има нужда да се освободи чрез сълзите, пише „Всичко за семейството“. Те са естествена реакция на организма, за която и учените признават, че носи облекчение.
Leave a reply