Родителите трябва да имат добре и предварително разпределени роли при конфликтни ситуации с децата
Психолозите смятат, че е много важно „конфликтният“ партньор леко да се отдръпне, а другият, който поддържа добрият тон да се опита да покаже на детето, че има подкрепа, за да не хукне тийнът да търси опора навън. Точно това може да се случи, когато се изпокара с единия родител, а другият не се опита да успокои топката. Дори съпругът/съпругата ви да е безусловно прав/а, не се поддавайте на порива да се съюзите с него. Детето ви ще реши, че никой от родителите му не го разбира и ще стане по-лошо.
Добре е бащата да намери време да бъде по-често със сина си и по мъжки да правят някакви неща. В този период от живота си момчетата имат нужда именно от менторството на мъжа. Когато отношенията се успокоят, бащата може да покани и жена си в общите занимания.
По подобен начин се препоръчва да действат и майките на тийнове, които са в постоянен конфликт с бащите си. Тук даже е по-сложно, защото те често са прекалено строги, децата се чувстват „тъпкани“ и си го връщат с бунт. Или пък тийнът смята таткото за “ мухльо“, който примерно не може да осигури на семейството си достатъчно високи доходи. Ролята на майката е да вдигне имиджа на съпруга си, като изтъква успехите и добрите му страни. И с дипломатичност да се опита да смекчи твърде високите или твърде строгите изисквания на мъжа си, ако той е забравил, че точно в този период стремежът за независимост е главното, което владее тийна.
При всички положения „синята каска“ трябва да положи максимални усилия не само да потушава конфликтите, но и да накара всяка от двете страни да опита да разбере мотивите за постъпките на другата. Колкото и да е досадно да повтаряте на възрастен човек, че не бива да се връзва на променливите тийней-джърски настроения и на дяволското желание да дразни родителите си, не се уморявайте да го правите. Не спирайте и да изтъквате на бунтаря, че договорените правила за поведение трябва да се спазват и че независимо от проблемите, членовете на семейството си дължат уважение един на друг.
Като ги окуражавате да търсят общ език, без да вземате ничия страна по подразбиране, все в един момент ще го намерят. Или пък ще постигнете минимума – детето ще излезе от опасната възраст, без обичта в семейството да е безвъзвратно пострадала.
Leave a reply