А нямах търпение да се прибера вкъщи и седна на компютъра
И аз като много млади жени, нямам много време и възможности да се срещам и създавам връзки на живо и затова всяка вечер сядам зад компютъра. На 28 години съм, имам добра работа, но в службата всички мъже са по-възрастни от мен и отдавна са задомени. Приятелите ми се пръснаха по цял свят, или пък се изпожениха и в един момент се оказа, че нямам с кого да излизам и да създавам контакти. Затова и се пристрастих към сайтовете за запознанства. Водех кореспонденция едновременно с десет мъже, но така и не можех да прекрача границата и да се престраша да се срещнем на живо. В един момент един от тях започна наистина да ме интригува, тъй като бе различен от останалите. Беше ми интересно да си пиша с него, не използваше обичайните клишета, разбираше проблемите ми, даваше ми добри съвети, изглеждаше сякаш наистина му пука за мен. Постепенно спрях кореспонденцията с всички останали и започнах да си пиша само с него. Понякога си пишехме по цели нощи, нямах търпение да се прибера вкъщи и седна на компютъра. И така се влюбих в човек, когото не съм виждала. Нямах и представа как изглежда, той ми беше дал само мъгляво описание. И в един момент ми призна, че… е жена. И тя се била влюбила в мен и от седмици се опитвала да ми каже. Проблемът е, че аз не си падам по жени и сега се чувствам наистина съсипана.
Р. П., София
Leave a reply