И аз имам семейство, и той. Затова и престанахме да се виждаме
На 26 години съм, щастливо омъжена, с детенце на 1 годинка. Всичко започна преди 1 година, запознах се с него в чата. Пишехме си всеки ден, но всичко се ограничаваше до виртуалното. Той знаеше, че съм семейна, аз знаех, че има сериозна връзка.
Един ден той предложи да се видим за по кафе в работно време и аз се съгласих. Наистина беше невероятен и толкова мил. Не разбрах как мина времето, върнах се на работа, но от този ден нататък аз постоянно мислех за него и чаках момента, в който ще го видя пак.
Следващите седмици бях толкова щастлива, защото срещите ни продължиха. Въпреки това вечер като се прибирах при семейството ми, сякаш нищо не се беше случвало, по никакъв начин не се промени и отношението ми към съпруга.
И така, докато една вечер той не ме покани на вечеря. Трябваше да излъжа съпруга си, че ще се виждам с приятелки, а аз бях с него. Беше незабравимо преживяване. Тази вечер се повтори още един път. Накрая двамата решихме, че това което правим е много опасно и трябва да прекратим и контактите ни да се ограничават отново само до виртуалното пространство.
Наистина оттогава е така… но аз не спирам да мисля за него. Същото време си обичам много семейството и никога няма да ги оставя.
М.Е., Пловдив
Leave a reply