Представя ли си какъв ще е вкусът, дори да е съчетание от най-странните храни и подправки – гарантирано в чинията ще има бомба.
В това ни убеждава един от претендентите за титлата на готварското предаване „Мастършеф“ Иван Киров.
Хъс
Иван от „Мастъшеф“
Иван е сред най-възрастните участници в третия сезон на предаването, но е и сред най-талантливите и борбени. Той твърди, че може всичко и нищо не може да го изненада в кухнята – нито като продукти, нито като техника.
„Хората, които не ме познават ще кажат, че съм много арогантен и самонадеян, но аз съм човек на 50 години, здраво стъпил на земята и когато казвам, че умея нещо, значи наистина е така“, обяснява ни Иван. Твърди, че никой не му е показвал нищо и е научил всичко, което може, на принципа проба-грешка.
„Иначе много обичах да гледам баба ми как прави баница като бях малък. Идваше поне веднъж в седмицата да прави баници много рано сутрин. Може би и така съм се запалил да седя в кухнята и да ми е приятно в нея и да искам постоянно да готвя нещо вкусно. Предизвикателство е да вземеш нещо сурово от магазина, което не прилича на нищо и след това да направиш нещо „уау“, споделя страстта си Иван.
Страст
Днес обича да готви всичко и постоянно и никога не му омръзва. Едно от първите неща, които прави обаче е торта гараш, още когато е около 10-годишно момче.
„Интересното й беше, че е без брашно и много добре ми се получаваше“, спомня си готвачът. „Иначе обичам да приготвям много и меса, но аз самият не обичам толкова много месото. Не съм вегетарианец, но просто не съм фен. Обичам да правя сладкиши и много постни неща. За мен един от върховете в кухнята е да приготвиш убийствено вкусно постно ястие. Защото, когато готвиш с месо, то дава определен вкус на храната и дори да пропуснеш нещо, няма да се усети. А при постните е по-различно“, убеден е мъжът.
Най-любимото му е да не знае какво ще готви и да сътвори поредния си шедьовър с подръчни материали. Хората около него пък постоянно искат да им готви. „От няколко седмици мои приятели ме карат да направя специалитета си – пълнено агне. Обезкостявам го цялото, изтънявам го, налагам дроб сърмата и го навивам на руло. Така ястието отива на друго ниво“, казва пред „Телеграф“ Иван.
Опит
В „Мастършеф“ го записва дъщеря му.
„Всичко стана много случайно – гледахме двамата телевизия и тя ми каза, че трябва да ида да им покажа как се готви. Миналата година една позната беше тръгнала да ме записва, но тогава ми се стори, че трябва да отговоря на много въпроси, а аз нямам търпение за това, та тогава не го направих. Тази година се оказа, че не е чак толкова сложно и даже е кратко“, спомня си кандидатстването за кастинга Иван.
„Всички други сигурно казват, че са научили много в Мастършеф, но аз за момента не мога да кажа нещо такова. Единственото, което видях практически, е готвенето на ниска температура „су вид“. Бях го правил вкъщи, само че без да контролирам температурата и се получават нещата. Всъщност с това учудвам много журито – че мога на око да контролирам температурата“, хвали се Иван. Дъщеря му е и единственият човек, чиито гозби яде, освен своите собствени. „Ако не сме вкъщи и съм в заведение, ям само салата, защото иначе няма как да ми угодят на вкуса“, заявява готвачът.
Изкуство
„В кулинарията за мен тоталният връх е сладкарството. Както в моята професия – строителството, е каменоделството“, разпалено обяснява Иван. Всъщност първата му и голяма любов е именно работата, с която си изкарва хляба – каменоделството.
„Като бях малък, през ваканцията ходех да работя и занаята го научих в един каменоделски цех, в който се правеха надгробни паметници. Отидох, за да си изкарам малко пари за море, обаче камъкът като те иска и ти като го искаш, няма как. Вместо да поработя месец и да ида на море, седях 2 месеца и половина. След това започнах училище и след училище ходех да работя. Работата е ужасно тежка, но много ми харесва“, разказва мъжът. Днес казва, че прави „всякакви красиви неща“ – стъпала, настилки и облицовки от естествен мрамор и гранит, както и водопади от естествени камъни, които дават усещането, че си в планината.
„Двете неща принципно са много далечни на пръв поглед, но и при двете се изисква много внимание, финес и усет. В готвенето не е нужно само да можеш да сготвиш продуктите, а трябва да можеш и да наредиш чинията. Да ги съчетаеш, така че да си допълват вкусовете. В каменарството е същата работа – за да направиш от един камък нещо красиво, трябва да имаш въображение и усет към него. За мен в камъка има живот и трябва да го усещаш, за да го направиш. Така е и при готвенето“, заключва Иван.
Leave a reply