Когато детето е в пубертета трябва да се внимава не само какво, но и как се казва, по какъв повод и с каква интонация
Това са три фрази, с които много трябва да внимавате.
„Аз нали ти казах.“
Супер – тая фраза толкова я мразите като я чуете от жена си или от майка си свекърва си. (Тя по някакви неведоми причини е много любима на дамите и ако сте от този пол, много хубаво, че внимавате с нея.) То е ясно, че сигурно вие сте били прави с предупрежденията.
Тийнейджърът няма вашия жизнен опит и често действа на принципа проба-грешка. Но това е и неизменна, и незаменима част от порастването. Няма нужда да тържествувате точно с това дразнещо изречение. Значително повече работа ще свършите, ако кажете същото с други думи. Той, тийнът, най мрази родителите му да са прави.
„Вземи пример от еди-кой си.“
От малък ненавиждате да чувате такава препоръка (от мама и баба, от другарката в училище, от шефа в службата), а доживяхте да я кажете на детето си. Хич не се учудвайте, ако то прави точно обратното, за да не прилича на този, на когото му вменявате да прилича. В тийнейджърските години той търси собствена индивиуалност и за него е непоносимо дори само да си представи, че трябва да по- стъпва/изглежда като някого. А е направо отвратително, щом този някой се харесва на родителите му. Освен ако не става дума за световен (тийнейджърски) авторитет. Но хайде на бас, че не ви е дошло такова име на ум.
„Не може да ти се има доверие.“
Изключително грешни думи според психолозите. Те твърдят, че дори в най-бурните пубертетски години, когато хормоните карат децата да се противопоставят на родителите си и по този начин да се самоутвърждават, те подсъзнателно запазват детското си желание да им се харесат. За да го направят, изпълняват „програмата“, която им задавате. Като им казвате, че не може да им имате доверие, те сякаш започват непрекъснато да доказват на практика правотата ви. Обратното, когато им демонстрирате, че им имате доверие, се стараят да го оправдаят, а не да правят напук.
Leave a reply