Пирамидите – убежища от метеорити?

Професорът no математика и астро­номия от Универси­тета а Кардиф – Ман­дра Викрамасингх има интересна теза за пирамидите

Той смята, че гигантски­те египетски пира­миди са построени с цената на титанически усилия не за да им се любуват и да погребват в недрата им фарао­ните.

Те е трябвало да противостоят на астероидна атака от Космоса и да спасят хората…

Изследователите отдавна обръщат внимание на пръснатите из пустините на Се­верна Африка стотици красиви зелени „диа­манти“ (т.нар. „либий­ско стъкло“). Те излъч­ват загадъчно сияние, имат заоблена форма, наподобяват стъкло и отразяват светлината.

Това е уникален феномен! На камъ­ните обръщат внима­ние едва през 1972 г., когато експеди­ция донася 24 обра­зеца от Либийската пустиня. Нещо подоб­но може да се обра­зува, ако се нажежи пясък до пределно високи температури. И учените си задават въпроса откъде се е взел 1000-градусовият пъкъл, който е разтопил африканските пустини?!

Чандра Викрама­сингх прави заключе­ние, че горещината е дошла от Космоса, а скъпоценните камъни са възникнали в миго­вете, когато астероид, метеорит или отломък от комета се врязва в земната повърхност.

Именно за защита от удари от Космоса фараоните започват да строят за себе си и за приближени­те си суперубежища във вид на пирамиди. Именно тази теория позволява да се обяс­ни защо пирамидите имат такива циклопически размери, своеобразно разположе­ние и форма, както и кухи вътрешни про­странства.

Според хипотеза­та на проф. Викра­масингх веднъж на 1500 години Земята е бомбардирана от Космоса с малки метеорити, които, макар и да не предизвикват вселенска катастрофа, са способни да про­менят климатичните условия на голяма територия. И точно Северна Африка за­едно с прилежащите й райони се оказва под удара.

Древните египтяни нямат късмет и в период на разцвет на загадъчната си циви­лизация си навличат „гнева на звездите“. Зелените камъни най- вероятно са се об­разували в резултат на „твърдо кацане“ на нашата планета на астероид с тегло от милион тона – от взрива пясъкът се раз­топява и диамантени пръски се разпръсват в радиус от стотици километри.

Египтяните на­мират камъните и съдейки по всичко, знаят, че те про­изхождат, от нещо ужасно, долетяло от недрата на Вселената. Те използват зелените диаманти в ритуални скъпоценности, които ги предпазват от бъде­щи катастрофи.

Пирамидите убе­жища започват да се изграждат при фарао­на Снофру — основателя на IV династия. Тези строежи имат съвършена структу­ра за отразяване на ударните вълни при взрива на астероиди и комети в атмосферата. Пирамидите са разпо­ложени на достатъчно разстояние една от друга – така че при пряко попадение да не бъдат унищожени всички.

Синът на Снофру – Хуфу, издига знаменитата Голяма пирамида в пустинята Гиза. В следващите 200 годи­ни се появяват още две големи пирами­ди.

Всички те имат съвършена геометрия, а плоскостите пре­цизно са ориентирани по посоките на света. И са разположени една спрямо друга така, както трите най- ярки звезди от Пояса на Орион.
Установена е още една връзка с Орион. Тунелът от централна­та камера на Голямата пирамида сочи точно към най-ярката звезда в Пояса на Орион, когато Тя е най-видима на нощното небе.
Викрамасингх смя­та, че Орион е място­то, откъдето според наблюдения от Зе­мята са възниквали и са се устремявали към нас астероидите. И днес потоци от ме­теорити се носят към нас от Орион.

Неотдавна амери­кански учени откриват в египетска пустиня „бомбено скривали­ще“, построено за обикновени хора. То е пробито с точно попа­дение и на пода лежат останки от хора, които в последния миг са се опитвали да се защитят, прикривайки главите си с ръце.

Изучаването на пръстените в срезо­ве на дървета също показва катаклизми, настъпили по това време. Те са предизви­кани от облаци прах, застилащи небето. Следите са открити върху срез от древен дъб и са датирани към 2354 – 2345 г.пр.н.е., когато астероидите довеждат до упадъка на древноегипетското царство.

Следващата вълна метеорити според дан­ните от дървесните пръстени ориенти­ровъчно е датира­на към VI в. от н.е. Писанията от онова време точно са запечатали настъпилия в природата хаос.

„През 599 г. звез­дите се изстрелваха тук и там и се носеха като ята скакалци“, се казва в ислямски текстове. Други източ­ници свидетелстват: „Слънцето потъмня и тъмнината продължи 18 месеца. А когато слънцето се появи, то изгуби яркостта си. Плодовете не зрееха, беше ужасен глад“.

Именно тогава настъпва и крахът на Римската империя. Викрамасингх предрича, че човечеството се доближава до по­редната космическа бомбардировка, която може да започне през XXI век. Но остава за­гадка откъде древните египтяни са могли да получат знания за строителството на защитни пирамиди и кой им е помогнал да ги изградят. Нима отново всичко ще се припише на извънземните?