Винаги се опитвам да се харесам, но все се оказва, че го правя погрешно
Мислех си, че правя всичко както трябва. Опитвам се да спазвам правилата, да намирам общ език с всички, да съм добра, любезна, да изслушвам, да помагам, да бъда професионалист и да си следя сделките и, и… но!
Ето, че пак ме обвиниха. Да, и аз имам вина. Разбира се, в офиса сме без шефове, това предполага да успяваме да си четем за изпити, да влизаме в чат, да излизаме по-рано или идваме по-късно (всички, без изключение да правим лични неща)…
Когато обаче има работа, си я вършим, нали всичко зависи от нас.
Винаги съм знаела, че съм индивидуалист по природа, че трудно успявам да се вместя в представата „душа на компанията“. Празните приказки и глупостите не са ми по вкуса, но все пак съм общителна, нали това е първото условие да съм в отдел „Продажби“.
Е, обемите, които постигам не са най-големите, може би и там трябва да отработя себе си.
Това, което не очаквах е обвинение от колегите: Защо не съм им помагала повече, защо съм влизала в ICQ, като имам повече време, и нали трябва да си оправдая заплатата. Дойде ми като гръм от ясно небе! Пак се оказах сгрешила някъде и все не мога да намеря къде точно. И тогава се затварям повече в себе си и дълбокомислено се наказвам за това, че съм била толкова открита и съм позволила те да видят моите „слабости“: че чета за изпити, че влизам в интернет, че не съм постоянно „на педал“.
Какво трябва да направя? В мен ли е основната грешка? Имам ли проблем в общуването и как да го открия?
Р. Л., София
Leave a reply