Колегите вечно ме нарочват за черна овца


Винаги се опитвам да се харесам, но все се оказва, че го правя погрешно

Мислех си, че правя всичко както трябва. Опитвам се да спазвам правилата, да намирам общ език с всички, да съм добра, любезна, да изслушвам, да помагам, да бъда професионалист и да си следя сделките и, и… но!
Ето, че пак ме обвиниха. Да, и аз имам вина. Разбира се, в офиса сме без шефове, това предполага да успяваме да си четем за изпити, да влизаме в чат, да излизаме по-рано или идваме по-късно (всички, без изключение да правим лични неща)…
Когато обаче има работа, си я вършим, нали всичко зависи от нас.
Винаги съм знаела, че съм индивидуалист по природа, че трудно успявам да се вместя в представата „душа на компанията“. Празните приказки и глупостите не са ми по вкуса, но все пак съм общителна, нали това е първото условие да съм в отдел „Продажби“.
Е, обемите, които постигам не са най-големите, може би и там трябва да отработя себе си.
Това, което не очаквах е обвинение от колегите: Защо не съм им помагала повече, защо съм влизала в ICQ, като имам повече време, и нали трябва да си оправдая заплатата. Дойде ми като гръм от ясно небе! Пак се оказах сгрешила някъде и все не мога да намеря къде точно. И тогава се затварям повече в себе си и дълбокомислено се наказвам за това, че съм била толкова открита и съм позволила те да видят моите „слабости“: че чета за изпити, че влизам в интернет, че не съм постоянно „на педал“.
Какво трябва да направя? В мен ли е основната грешка? Имам ли проблем в общуването и как да го открия?

Р. Л., София

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар