На 47 се събрах за пръв път с жена и съжалявам


Виждам, че и тя не е очарована от общото ни съжителство

Така се случи, че дълги години не успявах да създада сериозна връзка. Не мисля, че ми има нещо, просто не мога да контактувам свободно с жени, все нещо се случваше при всичките ми опити да се сближа с някоя. Всичките ми приятели се изпожениха и постепенно се отдалечиха от мен, докато останах абсолютно сам. Да създам истинска, трайна връзка с жена, беше единствената ми цел, но все не ставаше. И накрая, слава богу, измислиха интернет.
Така ми беше много по-лесно да се свържа със самотни жени, които като мен бяха отчаяни. А зад клавиатурата и се оказа възможно да се сближа с някои без неловките мълчания и гафовете.
Накрая се престрашихме с една от жените, с които си пишехме, да се срещнем и на живо. И вече трети месец сме заедно, вече живеем у нас. Лошото е, че съвместният живот не е това, на което съм се надявал. Навярно защото цял живот съм бил сам, сега се чувствам особено. Тя е разбрана жена и всякак се старае да не ми бъде в тежест, но самото й присъствие ме дразни. По погледа й разбирам, че и тя не е очарована, но от друга страна я е страх от самотата. Не знам дали ще свикнем.

Т. М., Плевен

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар